Регионалният исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян е най-големият музей в Средните Родопи. Създаден е от неговия патрон Стою Шишков през 1935 година. Родолюбив учител, издател, музеен деец и общественик с европейски измерения. Повече за него и историята по създаването на музея ни разказват Александър Богутлиев и Анна Булгурова, екскурзоводи в музея.
Постоянната експозиция в Смолянския музей „Културно-историческо богатство на Родопите от древността до наши дни“ е в два раздела: Археология, с експозиционни пояси „Праистория“, „Траки“, „Средновековие“ и Етнография, с експозиционни пояси „Традиционно облекло“, „Обреден реквизит“, „Традиционни занаяти“, „Родопска архитектура“ и „Традиции и съвременност“. Още с влизането в музея ни посреща голям портрет на освободителя на Средните Родопи полковник Владимир Серафимов.
На първия етаж може да видим и най-богатата колекция на ордени и медали в страната. В залите на музея ще се докоснете и ще останете запленени завинаги от богатството и неповторимостта на цветовете на планината и сръчността на родопските майстори, а космическите звуци на стоте чана ще ви очароват със своята музикална неповторимост.
Районът на Централните Родопи се отличава преди всичко с изявената си самостоятелност на развитие и с характерните особености на материалната и духовната култура на населението от праисторическата епоха. Най-древните следи от човешко присъствие на територията на Средните Родопи датира от епохата на късния палеолит. Това показват археологическите проучвания в района на хижа "Орфей" до град Девин. Най-интересното и съществено отличаващо района от другите етнокултурни райони през епохата на енеолита е керамиката, открита в при проучването на Ягодинската пещера.
В Смолянския музей пазят останки от некрополи, които са сигурен източник на за установяването на религиозната, социалната и етническата принадлежност на погребаните. Поради важното стратегическо положение и близостта на планината до сърцето на Османската империя са осъществени три вълни на масови помохамеданчвания. Въпреки оказаната съпротива на голяма част от родопчани е наложена новата религия. Но както траките езичници не приемат бързо и лесно християнството, а запазват част от езическите си обичаи, така и християните в Средните Родопи не приемат исляма изведнъж и изцяло, разказва Анна Булгурова.
В музея „Стою Шишков“ имат една от най-богатите колекции от народни облекла. Тя представя типологичното разнообразие на местните традиционни носии през XIX и първата половина на ΧΧ век и е източник на многостранна информация за бита и традициите в Средните Родопи. Тук можете да видите до 17 носии, всекидневни и празнични, дори сватбени костюми от онова време. Родопската сватба е продължавала няколко дни, тъй като е дълъг цикъл от обредни действия, които осигуряват бъдещо благополучие на младото семейство.
В Регионалния исторически музей в Смолян можете да видите пастирска дърворезба, ковачество, което е тясно свързано с рудодобива, медникарството, най-стария занаят на родопското население. В продължение на векове основен поминък на населението в региона е овцевъдството и свързаните с него занаяти, като тъкачество и много млекопреработването. С макети на къщи е представена родопската архитектура. В музея централно място е отделено на кукерските костюми и маски, свързващи с най-впечатляващите карнавални игри, които в стародавна традиция се провеждат в с. Широка лъка и за кукерите, които обикалят на Стара Марта.
В музея, по интересен начин за децата представят горските обитатели на Родопите.
След като разгледате Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ Смолян, можете да се отправите към някоя от близките туристически забележителности: Каньона на водопадите, скалата Невястата, къщата-музей на унгарския поет и преводач на български народни песни, класическа и съвременна поезия Ласло Наги. Така че не губете време, а посетете тази част на Родопите.
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Пламен Вукадинов е водолаз, фотограф и инструктор по подводни спортове. Посещавал десетки места, попадал не веднъж в опасни ситуации, спасявал човешки животи. Тези истински истории описва в биографичната си книга "Адреналинът е моята стихия". Издава и втора – "Интоксикация", в която помества разкази на свои приятели и съмишленици, докоснали се до..
"Една от чудовищните последици на навлизането на генеративен ИИ в класната стая е бавното умъртвяване на личността на човека. За нас – възрастните, учените, опитните хора – рискът да загубим мнението и предпочитанията си звучи като абсолютна фантастика. Но дали е същото за онези, израснали в свят, в който ИИ може да мисли и да се изразява вместо..
Какви са резултатите от 49-то среднозимно преброяване на водолюбивите птици разказва във "Време за наука" Свилен Чешмеджиев от Българското дружество за защита на птиците. Традиционното преброяване се е случило в рамките на четири дни с участието на 43 екипа доброволци и експерти от Българското дружество за защита на птиците, Изпълнителна..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg