Българското общество е много силно фрагментирано, дали заради прословутия краен индивидуализъм на българина, няма я тази кохезия, тази сплотеност, тази единност. Така смята преводачът от френски и телевизионен журналист, познат от "Библиотеката" и "Култура.БГ" на БНТ, Георги Ангелов, който гостува на 60-ата си годишнина в рубриката "Главен герой" на "Нашият ден".
Въпросите, които си струва да бъдат зададени
"Това са въпросите за нашето битие, въпросите за това какво се случва в нашето общество. Накъде вървим? Какво правим? Как нещата да тръгнат по-добре или в по-добра посока. Тези въпроси или рядко се дискутират, или ако се дискутират, обикновено не се чуват по ред причини.
Българското общество е силно фрагментирано
"Като че ли много трудно намираме тази идея, която действително да засяга ако не всички, то поне мнозинството от българите. Да, има някакви личности и идеи, които се явяват като символи, но те много често се изпразват от съдържание и по-скоро звучат като кухи лозунги, отколкото като действително обединяващи идеи. Това може би донякъде се дължи на нашето историческо минало, но това, че българският народ в своята, най-общо казано, 1300-годишна история в по-голямата част е нямал собствена държава. Това несъмнено се отразява и върху психологията на хората. Това, че ние не успяхме да изживеем нашето Просвещение, нашия Капитализъм, а прескачахме с векове определени исторически етапи, които при другите нации си идваха логически, също се е отразило."
Кръг от съмишленици?
"И е така, и не е точно така, защото например моята професия изисква общуване с много широк кръг хора. С голяма част от тях нямаме общи идеи, но това не означава, че тези хора не са качествени или "не са достойни" да общуваме с тях. Аз обичам контактите с различни хора, без претенция за образователен или имуществен ценз, стига тези хора да са интересни. Мога да общувам с всеки, с когото мога да имам диалог."
За историята – как си избираме учители и водачи
"Голямата личност не се избира, тя се появява и налага сама. Тя е продукт както на обществената среда, така и на историческия момент. Тя може да бъде призната или непризната, но не и избрана. Такива безспорни личности има много в българската история. Що се отнася до "учителите" в момента, много често тях не ги избираме, а те по някакъв начин ни се натрапват, било по политически път, било по пътя на медиите. И е объркващо за по-младите или с недостатъчен житейски опит..."
Правенето или казването
"Ако следваме Библията, казването би трябвало да е по-важно, защото е в началото... Но и двете са еднакво важни, просто средствата са различни, но не може без нито едното, нито другото. Хората на мащабния строеж са и хора на мащабния дух, двете неща са в единство."
Археология, антична и праистория
"Вече успях да направя две предавания за траките, в следващия понеделник ще върна зрителите 7000 години пр. Хр. в ерата на неолита и халколита, защото тук са се случвали чудеса! Точно в този регион. Вече и международни учени признават, че най-древната европейска култура се е зародила именно по нашите земи."
За книгите като лабиринт
"В лабиринта най-важна е целта. В лабиринта е добре човек и да има водеща нишка... Да, книгите са взаимно говорещи си същества и независимо от авторите, които могат да са от различни епохи или от различни страни, винаги намирам връзка и диалог между тях. Така че, да, литературата е голям лабиринт.
За "малките" и "големите" в писането
"Не е важно. Това е важно може би само за издателите и продажбите. Аз не страдам от тези предразсъдъци. За мен това никога не е имало значение."
Какво искам
"Това е ужасяващо труден въпрос. Искам да мога да продължа да чета. Във всичките смисли на тази дума – да чета живота, да чета литературата, да чета работата си.
На 3 октомври от 18.00 ч. в Конферентната зала в Ректората ще се проведе Кръгла маса "Съвременна доминиканска литература". Събитието се провежда в рамките на Празниците на културата на Доминиканската република (1-6 октомври) в Българския културен център в София. Гости ще бъдат четирима изтъкнати писатели и общественици от далечната карибска..
На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..
Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..
Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..
"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg