Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно ли е Възраждането без масоните

БНР Новини
Доц. д-р Спас Ташев и арх. Ивелин Любенов (прави), Румен Василев и Румен Леонидов (седнали)
Снимка: архив БНР

Възраждането ни не е случаен процес. То е следствие от замисъла на множество лица и личности, обединени от националната ни идея, от българското. Резултати от дейността им днес са видими, но не са видими връзките им с авторитетите по онова време в Руската и Османската империя, в западноевропейските държави.

Тези невидими контакти ни изглеждат невъзможни, но въпреки това са доказани факти.

Българските възрожденски апостоли не са действали сами. Те са вградени в пъзела на европейските освободителни движения, в основата на които е мощната „невидима“ организация – масонството.

Едно е сигурно – Възраждането и Освобождението ни нямаше да се случат без изключителната роля на Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков – всички те са отделни брънки от световната братска верига на свободата.

Възраждането ни нямаше да бъде същото и без помощта на масони от ранга на Осман Пазвантоглу, ген. Кутузов, ген. Инзов, Решид паша, Адам Чарториски, Мидхат паша, Марко Антонио Канини, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди. В една или друга степен те също са помогнали на своите български масонски братя, отдавайки братската си помощ. 

Написано на базата на безспорни доказателства, историческото изследване на журналиста Румен Василев „съблича“ до голо свенливите по традиция учебникарски истини и заблуди, вдига невидимата историческа завесата на родния ни Ренесанс.

В предаването участват още арх. Ивелин Любенов и доц. д-р Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40