Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Археологическото лято 2020

| обновено на 26.05.20 в 12:20
4
Снимка: АПИ

Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки. Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране? Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.

Проф. Николай Овчаров разказа в "Нашият ден" за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи." 

Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата. 

Чуйте повече в звуковия файл.

Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г.  Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.

Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.

За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база – можете да чуете от звуковия файл.

Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:

"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита. В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.

Чуйте още в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Георги Лазаров

Мъжка рожба

Избрахме този израз, често използван от АГ специалистите при съобщаване на "Благата вест", за мото на нашата съботна среща. И първият ни въпрос към госта бе: какъв смисъл влагат в тези думи уролозите? Доктор Георги Лазаров от Първа АГ болница в София и неговият екип успешно прилагат вътреутробни изследвания на плода, а като резултат получават..

публикувано на 15.04.25 в 16:50
Никола Нинков

Еврика! Успешни българи: Никола Нинков

В рубриката "Еврика" представяме Никола Нинков, ученик в 11 клас в СМГ "П. Хилендарски" – носител на бронзов медал от международна олимпиада по химия в Саудитска Арабия през 2024. С Никола говорим как интересът му към химията започва с купуването на една книга. Как се подготвя за предстоящата олимпиада, какво включва подготовката и защо тя не е само..

публикувано на 14.04.25 в 17:00

Защо не бива да скитаме сами из Делхи

С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко пъти е бил на различни фестивали   в Индия и аз силно се развълнувах, понеже не съм ходила в щата Пенджаб. А от разни книжки знам, че името му идва от Петоречие – срещата на пет реки и там в зората..

публикувано на 13.04.25 в 16:45
Проф. Красимира Алексова

Лингвистика на възприемането или на кого ще повярвате

Свидетелски, преизказни, съдържащи умозаключения или изразяващи съмнение глаголни форми – езикът ни разполага с тях, а използващите и възприемащите ги спонтанно ги избират или реагират във всекидневното общуване. Едно ново направление в лингвистиката – перцептуалната лингвистика – изследва начините на въздействие на определени глаголни форми върху..

публикувано на 13.04.25 в 12:05
Доц. Димитър Желев, Ани Костова, Ивайло Младенов и проф. дн Климент Найденов (от ляво надясно)

Реализация и сбъднати мечти предлага Геолого-географският факултет на СУ

В Геолого-географския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" всеки може да изследва себе си, изследвайки света. Предаването  "Следобед за любопитните" гостува на факултета. "Нашият факултет е един от най-иновативните в университета, тъй като трансформирахме специалностите си, така че да отговарят на професии на бъдещето, които започват да се оформят...

публикувано на 12.04.25 в 10:15