Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Среща с мецосопрана Стефка Минева

събота, 23 май, от 20 часа

БНР Новини
Снимка: operasz.bg

Какъв ли живот може да си представи едно дете, чиито родители са оперни певци? Такъв въпрос никога не си задава Стефка Минева. Въпреки забраната на баща си, тя тайно учи пеене с Пенка Гекова и след като той научава, тя заявява: „Аз ще стана оперна певица“. След това двамата често пеят на сцената, а бащата е много притеснен заради детето си. „Аз пък с младежката си самоувереност се обръщах към него и му казвах: Спокойно, всичко е добре“.

Майка ѝ Йовка Бунарджиева и баща ѝ Миньо Минев са сред основателите на Старозагорската опера. Като съвсем малка участва в „Лакме“ на Делиб. Иначе учи в обикновена гимназия. В Консерваторията завършва класа на Сима Иванова. Като студентка пее Берта от „Севилският бръснар“ на Росини, а вместо майсторски клас е приета в операта в родния си град. „Димитър Димитров ме прослуша и каза, че най-голямото училище е сцената“. Отново Берта е първата ѝ роля. Следват Олга, трета дама от „Вълшебната флейта“, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ и най-после Амнерис от „Аида“ – роля, която ще бъде сред най-ярките в кариерата ѝ. Следва постановка на „Кармен“, направена за нея. Ролите идват една след друга – Леонора от „Фаворитката“ на Доницети, Азучена от „Трубадур“ и Фенена от „Набуко“ на Верди, Любаша от „Царска годеница“ на Римски-Корсаков, Мария от „Ивайло“ на Големинов, Циганката от „Янините девет братя“ на Пипков.

В Стара Загора остава шест сезона и след като замества като Азучена разболяла се певица в Софийската опера, е поканена в Националната опера. Тук дълги години Стефка Минева е водещ мецосопран, като добавя към репертоара си Еболи от „Дон Карлос“, Мадалена от „Риголето“ на Верди, Изабела от „Италианката в Алжир“ на Росини, Марфа от „Хованщина“, Марина от „Борис Годунов“, Елена Безухова от „Война и мир“ на Прокофиев, Теодора-Сара от „Мария Десислава“ на Парашкев Хаджиев и така по нейни сметки до 120 различни роли. За жалост тефтерчето, в което майка ѝ записвала спектаклите и партньорите, изчезнало.

След пенсионирането си Стефка Минева се завърна в родния си град, чийто „Почетен гражданин“ е от 1999 г. В момента е вокален консултант в Старозагорската опера.

В звуковия файл можете да чуете емоционалния разказ на певицата за вълнуващите срещи по време на световната си кариера.

В съботната оперна вечер (23 май) от 20 часа ще звучат фрагменти с участието на Стефка Минева, записани в Стара Загора.

• Финал на операта „Фаворитката“ от Гаетано Доницети с участието на: Борислав Дойчев – Дон Алфонсо, Стефка Минева – Леонора, Димитър Овчаров – Фернандо, Никола Кутин – Балтасар, Миньо Минев – дон Гаспаро, диригент Димитър Димитров, запис от 16.09.1978 г.

• Второ действие на „Кармен“ от Жорж Бизе с участието на: Борислав Дойчев – Ескамилио, Марин Маринов – дон Хозе, Асен Попов – Данкайро, Васил Недев – Ремендадо, Николай Ножаров – Цунига, Дамян Низамов – Моралес, Стефка Минева – Кармен, Серафима Динева – Микаела, Катя Боруджиева – Мерцедес, диригент Веселин Ненов, запис от 3.12.1973 г.

• Трета картина на операта „Трубадур“ от Джузепе Верди: Стефка Минева – Азучена, Иван Велчев – Манрико, Иван Василев – Рюиц, диригент Веселин Ненов, запис от 22.11.1982 г.

• Сцени от „Царска годеница“ от Николай Римски-Корсаков с Борислав Дойчев – Грязной, Стефка Минева – Любаша, Миньо Минев – Бомелий, диригент Лев Осовский, запис от 19.11.1980 г.

• Четвърта картина на „Ивайло“ от Марин Големинов: Стефка Минева – Мария, Миньо Минев – Андроник, Мария Клинчева – Кремена, диригент Димитър Димитров, запис от 26.05.1978 г.

• „Янините девет братя“ от Любомир Пипков с Донка Койчева – Яна, Стефка Минева – Циганката, Никола Кутин – Георги Грозника, диригент Димитър Димитров, запис от 24.11.1978 г.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Българският хор "Булгапея" с първи концерт в Брюксел за 2025 година

Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création.  Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..

публикувано на 18.02.25 в 14:35
Албена Петрович-Врачанска

Албена Петрович-Врачанска: Човек за да пише, трябва да има нещо да каже

Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...

публикувано на 18.02.25 в 08:20
Васил Спасов

Да сбъдваш джаз мечти динамично и елегантно

"Във Funkallero сбъднах мечтите си откъм мелодии, които са били в главата ми от много време. Музикантите, с които свирим се влюбиха в тази музика и в това, което правим. Най-хубавото нещо за един творец е да имаш хора, които са на твоя страна и да приемат твоята музика като тяхна си." Това сподели композиторът, пианист, аранжор и бенд лидер Васил..

публикувано на 17.02.25 в 17:35

Глен Хюз идва с мегаспектакъла "Гласовете на рока със симфоничен оркестър"

A сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го има...

публикувано на 17.02.25 в 12:53

Излезе нова книга с непознати писма от Париж на младия Любомир Пипков

В понеделник, 17 февруари, от 18 часа в концертната зала на Националната музикална академия в София ще се състои официалното представяне на наскоро издадената книга с новооткрити писма на Любомир Пипков до неговите родители от Париж. Писмата датират от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато големият български композитор е живял,..

публикувано на 17.02.25 в 07:50