Константин Илиев: Просто пиша думи, които после звучат от сцената

Не ми е любимото занимание да стоя пред прожектори и да разговарям с журналисти, колкото и симпатични да са те. Дълго време го забравях този празник, но през последните години се сещам – напомнят ми. Кръстен съм на моя дядо Кочо Иванов, който е имал прякор Действието, но няма нищо общо с театъра, а защото беше много действен, работлив. Това разказа драматургът Константин Илиев, главен герой в "Нашият ден".

Цял живот едно дълго произведение с продължение...

"Думите са на Леон Даниел. Общо взето, темите са ми едни и същи. Имам съзнание за това. Винаги когато завърша нещо, имам усещането, че не съм казал това, което искам, съвсем до края. А от остатъка, неказаното, се явява следващото, а от него по-следващото... Дано бъде отдалечен краят на всичко това."

Поражението на човешкия разум

"Книгата е автобиографична наистина. Критиците малко я заобикалят като гореща течност. Да, имената не отговарят на истинските, но... Заглавието малко подвежда. Не става дума за поражение в личен план, а за нещо по-широко, по-обемно, айде да го наречем поражението на човешкия разум, претърпяно през ХХ век. Утопията, мечтата, желанието за едно по-справедливо общество и крахът на тази идея."

Битките на XXI век предстоят

"И аз мисля, че те ще бъдат не по-малко тежки. Това, което ще се случва през XXI век, е много неясно засега, но моето лично усещане е, че проблемите ще бъдат огромни и че голямото изпитание за разума ще бъде в XXI век. Първите признаци за това са вече налице. Струва ми се, че пандемията няма да бъде единственото изпитание."

Повече оптимизъм и повече толерантност

"Бих искал да отправя като пожелание към сънародниците: Първо, повече оптимизъм. Второ, повече толерантност. В България върлува една геронтофобия... Имам доста разочарования през годините."

Към съсловието

"Отново думата търпение, защото краят му все пак ще дойде на това лошо положение. Лошите, както и добрите неща, имат край."

Вярата в Бог

"Отговорът е в последната ми пиеса "Наблюдателите"*, която наскоро излезе в Народния театър и за съжаление представленията бяха прекъснати. Това, което ме е водело – не е мисълта за някаква мисия, за велика цел, която трябва да изпълня. Просто правя това, което изпитвам потребност, желание да правя – да пиша думи, които после да звучат от сцената." 

*Пиесата „Наблюдателите“ е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на Константин Илиев – колкото иронична, толкова и сериозна – отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. (бел.изд.)

Драматург, белетрист, преводач. Роден на 16.10.1937 в с. Горно Павликени, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър и Драматичния театър София. От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на Народния театър.

Пиеси: Мъка по цветовете (1961), През октомври без теб (1968), Цар Шушумига (1968, за куклен театър), Музика от Шатровец (1971), Прозорецът (1977), Босилек за Драгинко (1978), Великденско вино (1979), Нирвана (1982), Одисей  пътува за Итака (1984), Червено вино за сбогом (1989), Куцулан или Вълча Богородица (1994), Франческа (1999), Бетовен 21 (2006), Златни мостове и Секвоя (2011), Наблюдателите (2015).

Проза: Френско магаре (1988) – роман, Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга, Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика (2005), Великденско вино и Франкенщайн (2013) – публицистика, Думи извън сцената (2017) – есеистика, теория на театъра, публицистика.

Превежда от немски език (Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция.

Носител на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда 1996 за цялостно творчество, награда Хеликон 2003 за нова българска художествена проза, на националната литературна награда Елиас Канети 2005, на наградата Христо Г. Данов за цялостен принос към българската книжовна култура, на наградата Аскеер 2017 за цялостен принос към театралното изкуство.