Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светите Константин и Елена

| обновено на 21.05.20 в 12:24

На този ден църквата почита светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и неговата майка Елена. Повече за тяхното дело разказва в "Нашият ден" Пламен Сивов от сайта pravoslavie.bg. 

"Този празник е изключително важен за Православната църква и не само. Император Константин е роден през 280 г. Тогава в империята има много междуособни борби и проблеми. В тогавашния исторически момент култът към императора е бил задължителен, а християните са били гонени и преследвани. Константин слага край на всичко това. И това е може би една от най-големите му заслуги към Църквата, заради която той е наречен равноапостолен. 313 година е Миланският едикт. Той е крайъгълен камък, но не само като формален акт, а въобще като преобръщане на цялостното отношение към християните. 

При провъзгласяване на някоя личност за свята Църквата се ръководи от личния живот и добродетели. Има обаче фигури, които са с огромно влияние върху съдбините на големи маси хора. Няма много исторически податки за това какъв човек е бил Константин като вярващ и като християнин. Но неговото влияние върху съдбата на Църквата е толкова ключово, че тя го причислява към апостолите. Император Константин превръща християнството първо в призната в империята, а после и в ключова вяра. Той е организирал Първия вселенски събор, присъствал е, вземал е отношение по ключови богословски въпроси, като човек високообразован и с дълбоко разбиране за философията на християнството.  

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушки. Вярва се, че Елена и Константин носят градушката в чувал. Това е денят на игрите върху огън - нестинарството - запазено и досега в някои райони на Странджа. Празникът започва няколко дни преди деня на Константин и Елена със събиране на средства за общ курбан, а също и с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. 
На мегданите предварително е подготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта се запалват и всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния ритъм. Когато огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около тях се извиват хората, а начело са икони на светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите – най-често жени. Вярва се, че иконата на светците ги предпазва от огъня. Те изпадат в транс и в това състояние и често изричат пророчески думи – гадаят бъдещето, общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният танц траят минути. След това всички се събират на общата трапеза на курбан. В този ден празнуват всички, които носят имената Константин, Костадин, Елена, Елка и т.н.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
IV издание на Градски фестивал на семената

Градски фестивал на семената

На 29 март за четвърти пореден път в София бе проведен Градски фестивал на семената. Освен традиционната размяна на семена, в програмата на фестивала имаше и лекции – свързани както с отглеждането на растения и запазването на агробиоразнообразието чрез възпроизвеждане на семената от стари местни сортове, така и такива, представящи инструментите на..

публикувано на 09.04.25 в 17:39

Анестезиологът проф. Темелков: Не бързайте със заключенията за трагедията в Пловдив

В ефира на медицинското предаване Lege Artis проф. д-р Атанас Темелков – дългогодишен анестезиолог в МВР-болница – коментира трагичния случай с починалото дете в Пловдив. Според него прибързаните изводи в обществото и медиите крият риск от неправомерно насочване на вината и пропускане на съществени детайли в разследването. "В момента се..

обновено на 09.04.25 в 12:48
Цветеслава Гълъбова

Преместване и ремонт: достатъчни ли са козметичните промени в психиатрията?

Проблемите в българската психиатрия продължават да се трупат, но този път сякаш се вижда лъч надежда. В ефира на предаването Lege Artis, д-р Цветеслава Гълъбова – директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", коментира актуалното състояние на сектора, като откровено постави въпросите за кадрите, условията на труд и бъдещите планове..

обновено на 09.04.25 в 12:03

Вместо ножици, дайте на младите хора криле

Те идват с очи, пълни с въпроси. С ръце, които искат да създават, рушат и пак да изграждат. С гласове, които още не са се научили да мълчат от страх. Младите. Онези, които винаги наричаме „бъдещето“, а рядко слушаме в настоящето. Те не искат позволение да бъдат различни – просто са. Не защото протестират нарочно, а защото още не са забравили как се..

обновено на 09.04.25 в 11:14
Йоана Цонева, Нейко Нейков, Красимир Ранков

Тайните на добрия сън – какво казва науката

Защо в българския фолклор и народопсихология има изрази като "От сън спомен няма", "Като умра – ще се наспя"? Как да направим съня си по-консистентен? Как двигателната дейност влияе на съня?  Това издание на "Гласът на времето" е посветено на съня и неговото влияние върху здравето и живота ни. Сънят е неразделна част от нашето ежедневие, но често..

публикувано на 09.04.25 в 10:05