Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Историкът Димитър Атанасов:

Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява

Колоната на чумата на ул. „Грабен”, в центъра на Виена, е барокова скулптурна композиция, посветена на Светата Троица. Издигната е през 1693 г.
Снимка: bulgaren.org

Д-р Димитър Атанасов

Паниката и епидемиите са вечни и преминават през вековете. Болести и зарази върлуват по земята отпреди Христа. Епидемии е имало и ще има, но човечеството винаги оцелява. Как след катастрофите се раждат новите шансове?

Димитър Атанасов прави исторически преглед на епидемиите още от Пелопонеските войни през V век пр.н.е. След това се спира на 541 г., когато Константинопол е изправен пред катастрофа – жителите му са в капана на чумата. Болестта е взeмала по 10 хил. жертви на ден – според исторически данни, които днес се смятат за преувеличени. Епидемията обхваща огромни територии, включително и Балканите.

Д-р Атанасов разказва за слабите реколти, глада, сушата и миграцията от Централна и Предна Азия към Европа. Именно на тази миграция се дължи и първото устойчиво заселване на славяните на Балканския полуостров. В средата на VI век славяните за първи път зимуват отсам Дунав. Те идват на Балканския полуостров благодарение и на обезлюдяването му заради чумата.

Тракийското население постепенно изчезва. Последното споменаване на траки е от 710 г. в ранновизантийски източник.

Разказът на д-р Атанасов продължава с 1347 г., когато в Европа през избухва чумата, наречена „черната смърт“. Предполага се, че тя е дошла от Азия с корабите и плъховете първо в Италия. От Сицилия заразата обхваща цяла Европа и населението на континента намалява поне наполовина.

В Европа цари паника, беззаконие и ожесточение. Чумата засяга по-слабо еврейските общности, тъй като по религиозни причини при тях хигиената е по-висока – няма плъхове и бълхи, които да разпространяват болестта.

За няколко години над 200 еврейски квартали са унищожени, останалите смятат евреите за виновни понеже те рядко се разболяват. Вярват също, че евреите тровят кладенците. Започват гонения на евреите. Тогава се появява и идеята за лошия евреин, който иска да завладее света. 

Част от евреите, прогонени от западните части на Европа, стигат до Балканите.

Успехите на Османската империя се дължат на обезлюдяването на територии заради чумата.

През март 1352 г. от Галиполския полуостров започва първото устойчиво заселване на османци в Европа и оттам Османското нашествие върви бързо. Балканските владетели изправят едва по няколко хиляди войници срещу османските войски. Османската армия завладява бързо Балканите.

Д-р Атанасов обяснява как по това време народният човек си е обяснявал болестите (най-вече като Божие наказание). Историкът разказва легенди и фолклорни песни, а също и интересни факти, свързана с паниката по някои балкански страни, която води до странни действия. Споменава и Софроний Врачански, който се скрива от чумата във Видин.

Историческият разказ на д-р Димитър Атанасов стига до наши дни и сегашната пандемия. Според него: „Населението спазва разпоредби единствено на тази държава, която се е доказала като ефективно създаваща и опазваща реда в ситуации извън екстремната. Тоест ако държавната система е доказала авторитета си преди тази ситуация, тогава ние можем да ѝ се доверим и в рамките на извънредна такава.

Българската държава се опитва да компенсира липсата на авторитет с на моменти авторитарни мерки, а отсрещната реакция е като на непослушно дете: Ти ли ще ми кажеш?!

Ще продължава да има хора, неспазващи мерките, докато не се появи такава държава, която в рамките на нормалното си функциониране да въвежда правила, които гражданите да намират за правилни.“

Д-р Димитър Атанасов е историк, работи в Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН. Интересите му са: история на Балканите, средновековна история, история на идеите и понятията, публични образи на историята, историографски анализ, историческа антропология.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Да получим пълни знания за лечебните растения - къде и как?

На 1 юли Православната църква чества деня на свети безсребреници Козма и Дамян, а в народния календар този празник е известен като свети Врач. Светите братя са наричани безсребърници, защото за своите лечебни услуги не искали нищо в замяна, освен да бъдат благочестиви християни. Култът към братята лечители е развит в Източната Римска империя, където се..

обновено на 01.07.24 в 09:30

Светостта

Минала през множество превратности Христовата Църква успява да оцелее, пазена от Св. Дух, пребиваващ в нея. В историята ѝ има тежки времена, в които вражески сили се надигат срещу Църквата и учението ѝ. През тези години изповядващите Христос търпят гонения и жертват живота си в Негово име. Всеки ден от църковната година е посветен на един или..

публикувано на 30.06.24 в 09:20
Стояна Георгиева

Стояна Георгиева: Журналистиката има значение

Руската федерация забрани две български медии и още 79 от ЕС да се разпространяват на територията ѝ. За България това са вестник "24 часа" и неговият сайт 24chasa.bg, както и новинарският сайт Mediapool.bg. Новината дойде от руското Външно министерство преди дни и е в отговор на решението на Европейския съюз да забрани руските медии – РИА "Новости",..

публикувано на 29.06.24 в 08:50

Анево – село за пример

Село Анево се намира в Южна България и е единствено в община Сопот, област Пловдив. В периода 1974 - 1996 г. Анево е било квартал на град Сопот. Към днешна дата в селото живеят около 1000 жители. Счита се, че Анево възниква в края на XIV век след нахлуването на османците в българските земи, след като близката крепост "Аневско градище" е завзета от тях...

публикувано на 29.06.24 в 08:45
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30