Много неща се промениха от началото на изолацията във връзка с Covid-19. Едно от тях е, че водим повече видеоразговори откогато и да било. В началото различните платформи, осигуряващи конферентна връзка, се претовариха, после нещата се канализираха и сега всички гледаме колеги, преподаватели, учители, роднини и приятели на екраните си, използвайки най-често Zoom.
Защо обаче технологията, призвана да улесни живота, ни прави все по-уморени? Кое прави видеоразговорите по-трудни в сравнение с контакта лице в лице?
"Видеоразговорът изисква много повече концентрация, отколкото физическия – казва Джанпиеро Петрилиери, който изучава устойчивото учене и ефективност на работното място. При видеоразговор трябват повече усилия, за за покажеш невербални реакции като гримаси, език на тялото, трябва да контролираш тона и височината на гласа, трябва да внимаваш и за реакциите на останалите, а това изморява. "Умовете ни може да са заедно, но телата ни казват друго. Дисонансът, който това причинява, уморява и тормози. Във видеоразговора не можеш да се отпуснеш така, както в нормалния."
Забавяне на връзката с 1,2 секунди кара хората да приемат респондента си за враждебно настроен или разсеян
Тишината е друго предизвикателство. "В истинския разговор тишината дава естествен ритъм на общуването. Но когато се случва във видеоразговор, започвате да се притеснявате, че нещо не е наред с техниката.
Изследване на немски изследователи показва, че забавянето в конферентна връзка се приема като признак на неприязън.
"Друг важен момент е, че при видеоразговор си на екрана, знаеш, че всеки те гледа, чувстваш се като на сцена, усещаш социалния натиск, от теб се очаква "да играеш", а това е изнервящо и стресиращо, добавя Петрилиери. Напрежение поражда фактът, че се питаш как изглеждаш и как се държиш пред камерите.
Допълнителен фактор е, че на екран виждаме хората, с които по принцип се виждаме всекидневно и това е част от рутината на деня, а екранът ни напомня, че сме сами в необичайна ситуация.
Друг съществен момент е, че винаги разделяме професионалния от личния си живот, работата от забавленията, свободното време и приятелите. А сега всичко това се случва на едно и също място.
Представете си, че сте в бар и говорите едновременно с преподавателите си или с шефовете, срещате се с родителите си или с интимен партньор – не е ли странно? Точно това правим в момента, обобщава Джанпиеро Петрилиери.
Ограничени сме до собствения си хол или кухня, в средата на една будеща тревоги криза и единственото ни поле за взаимодействие е компютърният екран.
А защо усещаме Zoom умора, даже когато говорим с приятели?
Ако използваме видеоконферентните връзки по работа, независимо с кого се виждаме после, ние го приемаме като задължение. Пък и ако някой ни е поканил в определен час да се присъединим към общ чат, трябва да се запитаме по свое желание ли влизаме, искаме ли да сме там или гледаме да сме учтиви с хората, които са ни поканили.
Как да намалим Zoom умората?
Експертите са категорични, че трябва да лимитираме видеоразговорите само до най-необходимите. Според тях практиката да свикваме за щяло и не щяло видеоконференции е порочна и не твърде ефективна.
Ако няма как да не присъствате, изключването на камерата помага, а ако не можете да го направите – сложете екрана странично, така че да не ви се налага да гледате отражението си през цялото време, това може да намали напрежението. Също така се разсейвайте между отделните сесии.
Важно е да имаме преходи и граници; имаме нужда да си създадем буфери, които да ни помогнат да оставим една своя роля и да влезем в другата, така както оставяме работните си проблеми и задължения, когато се прибираме у дома.
"А ако искате да кажете нещо на някого, който е специален и важен за вас, съветва Петрилиери, постъпете старомодно и му напишете писмо, за да му покажете, че наистина държите на него."
Източник: ВВС
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
Тридесет и три години отбелязва специалност "Метал" в НХА с едноименна изложба в галерия "Академия". Това е завършващ етап на едноименен двугодишен проект,..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg