Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мина Кръстева:

Колю Фичето е основоположник на новата българска монументална архитектура

"Аз живея, за да строя" и още "Не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове – да ви събират" – това казва уважаваният и почти митологичен възрожденец майстор Колю Фичето. Навършват се 220 години от рождението на Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето. Мина Кръстева е авторка на книгата "Градежът", посветена на легендарния строител. В ''Артефир'' тя разказва:

"Идеята за написването на тази книга не възникна спонтанно, тя узря постепенно. Бях впечатлена от личността и градежите на гениалния български строител и архитект. Завършила съм Гимназията по строителство и архитектура "Колю Фичето". После животът ми се стече така, че заминах да живея във Велико Търново, а там преминава по-голяма част от живота на самобитния майстор. Роден е в Дряново през 1800 г. В Търново Колю Фичето е изградил едни от забележителните си архитектурни творения като Хана на Хаджи Николи, Къщата с маймунката, много църкви и разбира се, емблематичната сграда Старият конак, влязла трайно в историята на България с това, че след Освобождението в нея се събира Учредителното събрание, за да изготви и приеме Търновската конституция, Първото Велико народно събрание и е обявено Съединението на България. Духът на големия български майстор витае навсякъде в този град."

Колю Фичето освен великолепни сгради и мостове е изградил множество черкви, кули и камбанарии. Участвал е във възстановяването на няколко значими български манастира. При градежа на църквата "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново той дарява своя труд за проектирането и изграждането ѝ. Творческа натура, изключително честен човек, милеещ за българското, Колю Фичето изучава тънкостите на дюлгерския занаят в най-добрите школи като Брациговската, Дряновската, Тревненската и Костенската. Той по свой начин развива всички тези знания и умения, създавайки свой неповторим стил, издигащ на по-високо ниво възрожденската ни архитектура. Той е основоположник на новата българска монументална архитектура.

Колю Фичето не е обичал да разказва за себе си, не е обичал да споделя какво прави, къде ходи. За него е било важно какво оставя след себе си. Бил е дълбоко вярващ, състрадателен, щедър. Всяка есен е дарявал торби с брашно на бедни вдовици и сираци. Участвал е активно във възрожденските процеси в поробените български земи. Бил е заклет за делото на Велчовата завера през 1835 г. като участник в т.нар. "Дюлгерска армия", подготвян е от кап. Георги Мамарчев във военни умения. 

Колю Фичето се проявява като спомоществовател на издаване на нови книги, макар самият той да се е научил да чете едва на 30 години. Той поощрява децата и внуците си да се образоват. Първородният му внук ген. Иван Фичев учи в Робърт колеж в Цариград, а после завършва с отличие Военната академия в Торино, Италия, и е водещата фигура във военното дело на младата българска държава.

Повече можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Театралното изкуство и тенденциите от Международния фестивал в Пилзен

Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя най-доброто от чешкия театър и някои от най-значимите заглавия от международната сцена в различни форми и жанрове – драматичен, куклен и уличен театър, както и танц и мюзикъл. Театроведът..

публикувано на 24.11.24 в 08:40

Фестивалът Aerowaves и 20 години сцена "Дерида"

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..

публикувано на 23.11.24 в 09:35

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика

Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..

публикувано на 23.11.24 в 09:00

Рисунка. Майстори

"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..

публикувано на 22.11.24 в 17:30

В "Панспермия" Полина Видас разказва нашия живот

Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..

публикувано на 22.11.24 в 16:50