Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

Тайе Селаси за спираловидното време и за мъдростта на втория близнак

Тайе Селаси (архив на „Аларма“, 2018 г.)
Снимка: Цветан Цветанов

Според един йорубски мит, вплетен в повествованието на „Отивам си е възвратен глагол“ (2013) на ганайско-нигерийската писателка Тайе Селаси (1979), първият близнак Таийеуо (Тайе в реалния живот и Тайуо в романа – б.а.), чието име означава „да видиш и вкусиш света“, е скаутът, този, който после казва на втория близнак: светът е чудесен, излизай и ти… или: стой си там, светът е ужасно място. И така, вторият близнак се явява по-възрастният от двамата, по-мъдрият, защото идва на този свят знаещ. Разбира се, прехвърляйки биографията на Тайе Селаси, която е родена в Лондон, израснала в Бостън, живяла в Ню Йорк, Рим, Берлин, Лисабон, читателят много лесно може да се подхлъзне в посока търсенето на биографични паралели, докато чете романа. Но повярвайте, те са най-маловажното в това хем майсторско, хем затрогващо произведение. Достатъчна изходна точка е, че Тайе е първият близнак, този, който разбира нещата по трудния начин – чрез опита, чрез безбройните опити, чрез трошенето на собствената главата – това би ни дало най-полезния от всички възможни кодове за влизане в света на „Отивам си е възвратен глагол“.

Самата Тайе Селаси, докато беше в България преди малко повече от година, заяви, че много харесва българския превод на иначе непреводимото заглавието на романа си – „Ghana Must Go“ (нигерийски ксенофобски лозунг от 80-те със своите конкретни икономически, политически и социални конотации – б.а.). Преводач на романа е Бистра Андреева, а в разговора ни с писателката в ефир преводът е на издателя Манол Пейков. Темите, които засягаме, са немалко – от най-дългите сцени на умиране в съвременната литература (такава е първата част на романа – „Отиде си“, посветена на Куеко, бащата) до Тони Морисън (по време на срещата ни с Тайе Селаси – все още жива), своеобразен ментор на писателката; от усещането за време в „Отивам си е възвратен глагол“, много сходно с това на шаманите (африканските и по света), до медитацията по време на шумни индийски сватби със слонове. Аз пък споменавам, че годината, в която се срещаме (в края на 2018), е „най-ганайската“ за България, имайки предвид, че само няколко месеца преди това – от юли до септември – в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, „Афровизия“, Плевенския Есенен джаз фестивал, „Джаз на село“ в Камен бряг (и инцидентно Варненския джаз фестивал)… лично бях организирал над 15 концерта на различни групи на Аюуне Суле от Кумаси и краля на музиката за колого (традиционна ганайска китара) Кинг Аишоба от Болгатанга. Дори правя паралел между завръщането в моето опустошено от наводнение и институционален цинизъм село (заедно с двамата ганайски музиканти) и завръщането на Куеко от Америка в Гана, за да види умиращата си майка – и двете завръщания, за жалост закъснели… Но участието на Тайе Селаси в нашето предаване започва по по-ведър начин – с това как откриваме, че имаме сходен начин да запомняме герои, сюжети, домашни любимци и всякакви други детайли… от лошите романи, а не от добрите.

Като читател няма как да не направя връзката между „Отивам си е възвратен глагол“ и друг един роман, писан от живял в Америка африкански автор (за жалост недооценен у нас, когато излезе преди повече от десетилетие) – „Прекрасните творения небесни“ на етиопеца Динау Менгесту (в превод на Василена Мирчева). А издателят споменава (още тогава), че предстои и още един такъв, ситуиран в подобна културна рамка – „Американа“ на нигерийката Чимаманда Нгози Адичи, чието време най-после дойде и то е само след две седмици, като броим от днес.... Но да се върнем на Тайе Селаси. Някак си неслучайно „Отивам си е възвратен глагол“ (колко джаз има в това зъглавие!) се появява в рубриката „Още от Аларма“ именно на Световния ден на джаза – защото в тази книга звучи много Колтрейн, а и Майлс Дейвис. А такива допълнителни нюанси са важни. Не само когато става дума за културни референции, но и когато се пише за кървави истории от Гражданската война в Нигерия, например…
Последните думи тук са разговор между Куеко и любимия герой на писателката – ганайския садху, мистикът-строител на къщи мистър Лампти: „Ти си дърводелец. Не градинар“ – „Аз съм артист. Като теб“…


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Златимир Коларов

Медицината и литературата: Два пътя към човека

На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото. Един от тях е проф. Златимир Коларов – ревматолог, общественик, писател и сценарист , човек, чиято дейност се простира отвъд медицината и пренася лечителската сила и в света на литературата и..

обновено на 07.04.25 в 11:06

Съществува ли безусловна любов, пита Пиа Мараис

Дъщерята на мисионер е оцеляла като дете при самолетна катастрофа дълбоко в амазонската джунгла и е обявена за "чудо". Години по-късно се е превърнала в чудодейна лечителка, която поддържа мисията си благодарение на своята слава, а не след дълго баща ѝ поставя в епицентъра на ескалиращ конфликт. Така звучи сюжетът на филма "Трансамазония", който Пиa..

публикувано на 07.04.25 в 10:10

Силата на думите: Спомен за Константин Павлов

Днес, на 7 април, от 18:00 часа, в Дома на киното в София ще се проведе вечер, посветена на големия български поет Константин Павлов, съобщиха организаторите от фондация "Константин Павлов". По време на събитието ще бъде прожектиран документалният филм "Опит за мълчание" на режисьора Коста Бико в. В програмата са включени няколко..

обновено на 07.04.25 в 09:29

Опера открива 39-ото издание на "Златната Диана"

Днес в Ямбол започват Музикалните празници "Златната Диана". Тяхното 39-о издание отново ще предложи на почитателите на класическата музика вълнуващи концерти, в рамките на които на ямболска сцена ще гостуват световноизвестни изпълнители. Тази година програмата включва и опера, с която ще бъдат открити самите празници . Събитията ще продължат..

обновено на 07.04.25 в 09:10

"Пожелай си нещо" с Пени Панайотопулу

"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..

публикувано на 06.04.25 в 10:15