Според един йорубски мит, вплетен в повествованието на „Отивам си е възвратен глагол“ (2013) на ганайско-нигерийската писателка Тайе Селаси (1979), първият близнак Таийеуо (Тайе в реалния живот и Тайуо в романа – б.а.), чието име означава „да видиш и вкусиш света“, е скаутът, този, който после казва на втория близнак: светът е чудесен, излизай и ти… или: стой си там, светът е ужасно място. И така, вторият близнак се явява по-възрастният от двамата, по-мъдрият, защото идва на този свят знаещ. Разбира се, прехвърляйки биографията на Тайе Селаси, която е родена в Лондон, израснала в Бостън, живяла в Ню Йорк, Рим, Берлин, Лисабон, читателят много лесно може да се подхлъзне в посока търсенето на биографични паралели, докато чете романа. Но повярвайте, те са най-маловажното в това хем майсторско, хем затрогващо произведение. Достатъчна изходна точка е, че Тайе е първият близнак, този, който разбира нещата по трудния начин – чрез опита, чрез безбройните опити, чрез трошенето на собствената главата – това би ни дало най-полезния от всички възможни кодове за влизане в света на „Отивам си е възвратен глагол“.
Самата Тайе Селаси, докато беше в България преди малко повече от година, заяви, че много харесва българския превод на иначе непреводимото заглавието на романа си – „Ghana Must Go“ (нигерийски ксенофобски лозунг от 80-те със своите конкретни икономически, политически и социални конотации – б.а.). Преводач на романа е Бистра Андреева, а в разговора ни с писателката в ефир преводът е на издателя Манол Пейков. Темите, които засягаме, са немалко – от най-дългите сцени на умиране в съвременната литература (такава е първата част на романа – „Отиде си“, посветена на Куеко, бащата) до Тони Морисън (по време на срещата ни с Тайе Селаси – все още жива), своеобразен ментор на писателката; от усещането за време в „Отивам си е възвратен глагол“, много сходно с това на шаманите (африканските и по света), до медитацията по време на шумни индийски сватби със слонове. Аз пък споменавам, че годината, в която се срещаме (в края на 2018), е „най-ганайската“ за България, имайки предвид, че само няколко месеца преди това – от юли до септември – в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, „Афровизия“, Плевенския Есенен джаз фестивал, „Джаз на село“ в Камен бряг (и инцидентно Варненския джаз фестивал)… лично бях организирал над 15 концерта на различни групи на Аюуне Суле от Кумаси и краля на музиката за колого (традиционна ганайска китара) Кинг Аишоба от Болгатанга. Дори правя паралел между завръщането в моето опустошено от наводнение и институционален цинизъм село (заедно с двамата ганайски музиканти) и завръщането на Куеко от Америка в Гана, за да види умиращата си майка – и двете завръщания, за жалост закъснели… Но участието на Тайе Селаси в нашето предаване започва по по-ведър начин – с това как откриваме, че имаме сходен начин да запомняме герои, сюжети, домашни любимци и всякакви други детайли… от лошите романи, а не от добрите.
"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..
Фотографии и архитектурни планове на незаконни постройки по покривите на високите сгради в Хонконг показват в проекта "Портрети отвисоко" Руфина Ву и Щефан Канъм. Експозицията е в столичната галерия "Синтезис". Архитектурните планове са начертани от Руфина Ву, която е архитект, родена е в Хонконг и често превръща в изкуство собствените си наблюдения..
Боян Тончев е журналист, писател и сценарист. Той е възпитаник на Софийския университет, където е завършил философия. Работил е като сценарист в телевизионното предаване "Господари на ефира", бил е и редактор в "Дневник". В момента работи за "Свободна Европа". Автор е на сборниците с разкази "Безкраен свършек на света", "Животът като следобедна дрямка"..
Постановъчен костюмен филм, който не сме гледали от години в българското кино – така критиците определиха филма "Сватба" на Магдалена Ралчева. Той получи наградата на гилдия "Критика" към СБФД на 42-рата "Златна роза" заради достоверността си и изисканата си стилистика. Филмът е екранизация на едноименната творба на Николай Хайтов от сборника му..
През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето , мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица...
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg