Болничните заведения и лекарите, университетите и училищата, както и работодателите, са водещи в битката за доверието на студентите в България по време на кризата. Обучението трябва да бъде дистанционно, но да се доближава максимално до живия контакт между преподаватели и студенти. Бизнесът носи отговорност за защита на служителите и клиентите и ограничаване разпространението на Covid-19 в местните общности.
Това са част от резултатите от приключилото експресно изследване на Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", фондация Каузи и Junction Bulgaria. Организаторите реализират проучването, за да подпомогнат ръководствата на висшите училища и компаниите да отговорят максимално на нуждите и очакванията на младите хора за справяне с пандемията. То е проведено онлайн сред 160 български студенти в периода 3-16 април 2020 г. по методика на Edelman Trust Barometer 2020 за доверието по време на Covid-19.
Най-голямо доверие младите хора изразяват към болничните заведения и лекарите (80%), което напълно съвпада с резултатите от глобалното проучване на Edelman Trust Barometer (85%). За разлика от него обаче, българските студенти се доверяват повече на своя университет (66%) и работодател (67%), отколкото на международните здравни власти, вкл. Световна здравна организация (62%). На дъното на класацията, с декларирана липса на доверие са посочени медиите (44%) и гражданите на моята страна (23%).
По-добре подготвени от държавата за справяне с кризата са както работодателите (52%), така и висшите училища(49%). Тази констатация се изразява в категоричните очаквания към тях да предприемат действия за защита на служителите (94%) и клиентите (85%), както и за ограничаване на разпространението в общността (63%). Високо е одобрението към първите действия на работодателите и университетите в тази посока. Мнозинството студенти очакват въвеждане на дистанционното обучение (91%) и работата от вкъщи (87%), отменяне на несъществени събития (67% към 82%), както и засилена грижа за рисковите групи служители.
Редовна и съдържателна информация е необходима за поддържане на това доверие, но сме свидетели на пренасищане с всякакви аспекти на темата за коронавируса. За разлика от данните преди месец, днес младите хора предпочитат да получават новости от своя работодател веднъж седмично (35%). Предпочитан канал за информация остава най-близката до личен контакт видеоконферентна връзка (63%) или персонализирания е-мейл/бюлетин на компанията (60%). По своите предпочитания студентите си приличат с гражданите от другите 10 страни, включени в глобалното проучване. Те искат яснота за всичко – от това какви са задължителните указания за служителите за избягване на вируса в работна среда (62%) и по-общите препоръки за ограничаване разпространението му (55%), до това колко колеги са заразили вируса (52%) и как вирусът влияе върху търговската дейност на компанията (52%).
Марина Стефанова, ръководител на екипа на изследването и преподавател в Стопанския факултет СУ, разказва повече за проведеното изследване в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg