Валери Петров и Юлий Стоянов

Колкото по-дълбоко навлизаме в изолация, толкова повече нараства и нуждата от общуване с киноизкуството. Има една възможност да се взрем в нашия национален кинокалендар. В четвъртия епизод на рубриката за задочно кино "Филми за слушане" в "Артефир" кинокритикът проф. Божидар Манов разказва за големия български поет, драматург и преводач Валери Петров, по повод 100-годишнината от рождението му на 23 април, и за кинодокументалиста Юлий Стоянов, който щеше да навърши 90 години на 27 април. 

Валери Петров и киното

"Много великолепни филми са на правени по сценариите на Валери Петров. Започва първо в анимационното кино с тези изящни лирически късове "Приказка за боровото клонче", "Гръмоотвод" – още през 50-те години. И след това неговите прекрасни игрални филми по негов сценарий – "Точка първа" (1956), "На малкия остров" (1958) и "Слънцето и сянката" (1962) на Рангел Вълчанов, "Първи урок" (1960) и "Рицар без броня" (1966) (изящен детски филм с послание към възрастните), "С любов и нежност" (1978), "Йо-хо-хо" (1981), "Театър, любов моя" (1994). Така Валери Петров става един от стълбовете на драматургията в нашето игрално кино. 

Само след дни – на 27 април се навършват 90 години от рождението на един от най-значимите режисьори в българското документално кино, Юлий Стоянов. За своите почти 60 години в българското документално кино той има изключителни постижения. Позволявам си да направя мост между него и Валери Петров.

Един от последните филми на Юлий Стоянов "За възможността да се живее" (2005) е документален филм-портрет на Валери Петров.

Двамата големи автори се срещнаха в зрелостта на годините си. Този филм е послание, скрижалите на големия поет, останали запечатани на лента. "За възможността да се живее" е филм, създаден през 2005 година по повод 85-годишнината на Валери Петров. Сценарий: Асен Владимиров, Юлий Стоянов, режисьори: Юлий Стоянов, Ицхак Финци, оператори: Ицхак Финци, Христо Ковачев. 

Юлий Стоянов е направил поне 40 филма със самостоятелно място в българското документално кино. Той е възпитаник на знаменитото филмово и телевизионно училище в Прага FAMU и още през 50-те години, когато се връща от Прага, започва със силни изяви. В документалното ни кино тогава това никак не е лесно. В тогавашната доста твърда идеологическа среда с наложени труднопреодолими догми, Юлий Стоянов заявява своя най-важен принцип в документалното кино – пълна стопроцентова достоверност и дълбочина в анализа отвъд видимото. Филмът "Дни" (1964) е за дните непосредствено преди 9 септември 1944 г. Той се обляга на фактология от дневника на тогавашния регент проф. Богдан Филов. Беше почти нечувано да извадиш от забвението и от забраната Богдан Филов... 

По-нататък Юлий Стоянов показа своя забележителен подход във великолепните аналитични документални филми: "По начин най-благороден" (1985) за 100-годишнината от Съединението – един филм с изключително могъща структура, който достига до съзнанието на всеки зрител, защото говори не с едрите клишета на историята, а с изповедта на малките хора, участвали в Съединението. Така направи и филмите си за Захари Стоянов “Щрихи към биографията – Захарий Стоянов” (1977), за Любен Каравелов „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ (1979), за Александър Жендов, за писателя Константин Константинов. И разбира се, последният му филм „На срещи с Иречек“ (2009).

Специфичното за подхода на Юлий Стоянов е, че той посяга към историческото събитие, към историческите персонажи и субекти на историческото време, за да ги разработи в много задълбочен индивидуално психологизиран профил, за да види същината на личността в историческия процес. 

Давайки си сметка какъв грамаден писател е Валери Петров, Юлий Стоянов успя навреме да направи филма си за него "За възможността да се живее". Така кинодокументалистът остави за поколенията един великолепен портрет на Валери Петров.