4
Още когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.
Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?
На Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.
"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края на миналата седмица. Идеята е на приятели, сътрудници, изследователи и близки хора до проф. Дичев. "Чудехме се какво би харесало на Ивайло и Иван Кръстев тогава каза: Той толкова много обичаше да..
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
