"Бягай и не бързай да се връщаш" – този надпис слагали парижани през XIV в. на вратите на къщите си с идеята да напъдят чумата, известна като Черната смърт, да ги избави от присъствието си. Колко още пандемии е преживяло човечеството, преди днешната ситуация с Covid-19? Кои са най-ранните сведения за епидемии? Коя е първата пандемия и как са реагирали управниците и населението на различните държави тогава?
Всички тези и още много въпроси са тема на второто онлайн издание на "Наука на Борда" с гост-лектори Марио Филипов и Бианка Василева.
Марио и Бианка са докторанти в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и членуват в Международната асоциация на студентите-историци (ISHA). Освен това и двамата работят в Регионален исторически музей - София.
Бианка Василева се интересува от Античния период, което я прави запален търсач на малко известни факти за балканските народи и римляните през първите столетия след Христа. През лятото Бианка е активен участник в разкопките на римските терми на Деултум.
Марио Филипов се е посветил на изучаването на Средновековния период. Неговите интереси са свързани с икономическата, урбанистичната и военната история най-вече на Балтийския регион, а дисертацията му е свързана с пиратството и е озаглавена „Пиратството и наемничеството в Балтийския регион през втората половина на XIV – началото на XV в.“. Марио е член е и на Школа за историческа фехтовка Motus от 2013 година.
Събитието е на 15 април, сряда от 19.00 ч.
„Наука на Борда“ е научнопопулярна поредица, която се осъществява с медийната подкрепа на Българска Наука.
Събитието е безплатно. Видеото към него ще бъде качено със свободен достъп, а ако искате и имате възможност, можете да направите дарение.
"Ние за другите и ние за нас" е темата на предстоящия колегиум по възрожденска литература на Института за литература към БАН. Той е в памет на доц. Недка Капралова, дългогодишен изследовател на възрожденските процеси и обществената роля на жената през този период. Проф. Румяна Дамянова и гл. ас. Андриана Спасова представят в "Какво се случва"..
В съвременното общество, където визуалните изкуства и дигиталните платформи оформят начина, по който възприемаме света, има творци, които не само разказват истории, но и вдъхновяват социална промяна. Един от тях е Крис Захариев – режисьор, разказвач и създател на визуални проекти, които докосват сърцата на хората. С творчеството си Крис..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която произвежда различни видове сирене и кашкавал. Стопанството е затворило цикъла на производство, тоест произвежда храната за животните си, но тъй като това е на практика градско стопанство, няма..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
