Директно в джаза! Стилен, елегантен, модерен и непретенциозен, но силно въздействащ коктейл на чувствата и галещ ухото в болното ни и самотно време. Такъв е „Activate Infinity“, четиринайстият студиен албум на американците The Bad Plus и втори с новото попълнение на борда – пианиста Орин Евънс. С него другите авангардисти от Минесота – басистът Рийд Андерсън и барабанистът Дейвид Кинг, замениха титуляра на клавишите Итън Айвърсън.
Веднага обаче искам да подчертая дебело две неща: освен ярки инструменталисти, и тримата ни герои са композитори в плодотворен съвместен екшън, независимо от гъсто минираните зони на отношенията им извън творческата лаборатория. И другото – тези безкрайно любопитни джазмени, студийни грандове и сценични лъвове с общи проекти извън собствената си банда, както и в колаборации с други интригуващи артисти от различни поколения и стилове, певци и инструменталисти, са наясно с цялата, ама наистина с цялата музика. Всички стилове, жанрове и направления. Поп, рок, фънк, гръндж, ню уейв, брит рок, изи лисънинг, диско и класика – по-стародавна и свръхмодерна. Обръщам внимание, че и деветте пиеси в актуалния диск на формацията „Activate Infinity“ са авторски. Казвам това, тъй като звездата на пишлеметата от Минеаполис изгря преди две десетилетия благодарение на техните интерпретации на класически хитове – от Ръш и Нирвана, през Дейвид Боуи и Рейдиохед, до Синди Лоупър и АББА. За да достигнат до създаването на цялостна концепция за шикозен балет и мултимедийна адаптация на „Пролетното тайнство“ на неокласика, истинския революционер Стравински, който в композициите си се обръща към ерата на барока, но шокира ушите на слушателите, точно както го прави и сега.
Днес Евънс, Андерсън и Кинг са споен състав, знаков за т.нар. "пиано трио". Това е понятие в джаза, с което се обозначава група от един пианист, един контрабасист и един барабанист. Обикновено се счита, че пианистът е лидерът и то носи името му. Отивайки в Лос Анджелис, Нат Кинг Коул сформира трио от пиано, китара и контрабас през 1937 година. Всемогъщият Бил Евънс – със Скот Лафаро (контрабас) и Пол Моушън (ударни) обаче създаде този формат и го превърна в отделен организъм, в джаз единица със собствени правила. Логично, самият Евънс стана символ на подражание сред пианистите от последващите поколения.
Старите лъвове Оскар Питърсън, Маккой Тайнър, който отлетя на 6 март, Ахмад Джамал и Томи Фланаган успяха да се преборят с вакуума на Евънс и изградиха своя специфичен стил. Всяка останала музикална проява бе според критиката клише на клишетата. Но – до появата на Брад Мелдау, брилянтен инструменталист с безупречна техника, създател на цели масиви от нови джаз идиоми, който успешно преодоля жанрови и мисловни предели заедно със сформираното изключително трио Лари Гренадийр (бас) и Хорхе Роси (барабани). Пианистът-глас, както сполучливо го назова критиката, с най-непринудения начин на импровизиране в историята на пиано джаза. Дупе обаче да му е яко на корифея от Флорида, тъй като The Bad Plus светкавично напредват с материала по трасето и току-виж го догонили след два-три завоя, разбирай – два-три албума, каквито са млади, ексцентрични, технични и иновативно нагазили в дълбоките води на специфичното изкуство на пиано-триото. И още по-важно – те създават изкуство с цялата стиловата хомогенност на модърн джаза и палитра от богати романтични текстури. В по-голямата си част са в мелодичния боп стил на светилата Чарли Паркър, Дизи Гилеспи и Телониъс Монк, спазвайки тенденцията да редуват техническата сложност с лиризъм. Ако пуснете на по-бавни обороти най-сложните им импровизации или пък изострите слуховите си възприятия така, че всяка фраза да достига ясно до вас, ще откриете, че изпълненията на триото често са мелодични в смисъла на боп стила, а само на моменти са такива в простия, имам предвид – пригоден за вокали, смисъл.
При The Bad Plus хармоничното развитие взема връх над мелодичното. На живо темите им преливат една в друга, пианото преминава в бас, басът в барабани, барабаните в пиано... Липсващите партитури между пиесите сами се създават в главите на слушателите, а преживяването е действително уникално заради хармоничното разнообразие. С богата звучност е и актуалната продукция на Рийд, Орин и Дейвид. Тя е композирана в разпознаваема модернистична и дръзка стилистика. Тримата се впускат в изследване на новия и неконвенционален саунд, вдъхновен от електронни изразни средства. Този тип естетика преживява своя ренесанс и в момента е своеобразна тенденция. Убеждават ни в това и някои от последните албуми на други забележителни съвременни джазмени като например Крис Потър, Дони Маккаслин, Марк Джулиана или пък Медески, Марин и Ууд – също открояващо се американско трио. Но да сложа точка на примерите с пиесата „Червената врата“ от албума „Activate Infinity“ на The Bad Plus.
Сега, докато гледам кредитите на албума, установявам, че щом професионалното его е нахранено, да не кажа – потиснато, резултатите са категорично положителни. Имам предвид факта, че The Bad Plus сами са продуцирали поредното си издание, вместо да търсят помощта и съветите на някой, сочен от мейнстрийма за по-печен и умен от тях. Тримата са заложили на собствения си нюх и опит. А той никак не е малък.
Извън общата им дискография, техните кариери любопитно лъкатушат, но във възходяща посока. Тъмнокожият новак – казано в кавички, пианистът Орин Евънс, е ученик на мастития Кени Берън, подвизавал се е като сайдмен за Боби Уотсън, Ралф Питърсън, Авишай Коен и Дуейн Юбанкс, след убедителния си солов дебют през 1994 година. Носител на наградата за принос в културата на неправителствената организация „Пю Фелоушип Фор Артс енд Херитидж“ в Пенсилвания. Почитателите, които са по-напред с материала, свързват барабаниста Дейвид Кинг още с джазовите формации Хепи Епъл и Бъфало Кълижън, с електро арт поп бандата „Хелоуин, Аляска“, но и с нойз-прог шайката „Дъ Генг Фронт“, оглавена от Грег Нортън, басист на маниашките хардкор пънкари „Хюскер Дю“. Дейвид води собствено шоу всяка неделя в ефира на Кей Си Ем Пи, общественото радио на Минесота. Въртял е палки за Джошуа Редман, Чад Блейк, Джеф Бек, Бил Фризел, Джо Ловано, Кърт Розенуинкъл, Джулиън Лаж, че и в един биг бенд. Последен – но не по значимост, е контрабасистът Рийд Андерсън. Между проектите за The Bad Plus плътната му струна фънкари за Марк Търнър, Юри Кейн, Джейми Кълъм, Тил Брьонер и Патрик Зимерли, да спомена по-колоритните артисти от тези, които ѝ се довериха. Тъкмо по негова идея триото се събира тихо през 1999-а, за да дебютира шумно две години по-късно в каталога на „Фреш Саунд“, чийто индивидуален артист с три албума е Андерсън.
„Започнахме с ясното съзнание какво искаме, какво можем и каква да бъде общата ни посока“, спомня си Рийд. Кавърите, които направиха на личните си фаворити бяха за собствен кеф, от една страна, но от друга – те трябваше да ги вкарат в светлината на прожекторите, в играта. „Нашият предишен проект – „Never Stop“, втора част, който пък продължи започнатото в „Never Stop“ едно – първият ни с изцяло авторски пиеси, беше добър. Но намирам, че настоящият „Activate Infinity“ е ако не най-якият в дискографията ни досега, то поне е най-експерименталният“, споделя Андерсън. Лично аз нямам никаква причина да не се съглася с него. Хитроумно композирано, финяшки реализирано и продуцирано издание, с неустоима тяга и здрав груув. Искам и на живо! Нито един излишен аксесоар в аранжиментите. Обратно – от дрехите им тримата са икономисали плат като за още един подобен шедьовър, предполагам. Сто процента това е начинът, по който може да се придвижиш в бъдещето на този необятен и твърде обременен стил, без да губиш. И верният план за вадене на шлема, да не бъркам сега в терминологията на бриджа. По-важното е, че сякаш The Bed Plus наистина свирят „на ухо“. Много лично и специално послание, всъщност. Съвършенството няма граници.
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за петнадесети път) – едно важно събитие за музикалния свят и не само. Тази година темата е Музика и памет . За да разкаже повече, в " Метроном..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе – но основно диджериду и гайда, в "Оратница", "Тъпани и гайди" и "Дъ Груувин Пайпърс", и електронният гуру, диджей, продуцент и програматор Иван Шопов, прочут още като Балкански, Куух или Дръм Кид...
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
На 23 април се навършват 103 години от рождението на Радой Ралин, който пророчески беше възкликнал: "Революцията е една премиера. После спектакълът пада."..
Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе обяви финалистите в тазгодишното седмо издание на Конкурса за млад театрален режисьор "Слави Шкаров". Освен от..
O т 24 до 26 април в Националната музикална академия (НМА) в София ще се проведат Академичните пролетни четения (за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg