Какво кара жените-жирафи да носят на вратовете си до 8 кг метал? Наистина ли шиите се издължават като на чапли и ако мъжът ги хване в изневяра, има право да разреже ринговете и те да починат от мъчително задушаване? Защо смятат деформацията за висша форма на хубост и извисяване до бога? И как, по дяволите, правят любов с тези букаи на врата? Това са въпросите, които винаги съм искала да им задам, и при посещението си в Чианг Рай имах случай да ги попитам. Всичко си казаха. Е, почти. Защото извън кварталите с червените фенери в Тайланд сексът е тема табу. И ако решите да закачите жена на улицата, рискувате тя да се оплаче в полицията, и ако се отървете само с глоба, ще минете леко.
Първите жени-жирафи, които видях, живееха на високо плато над езерото Инле в областта Шан в Мианмар. Те слизаха на брега, за да припечелят по някой долар от любопитството на редките туристи.
Същото, само че с по-голям размах, вършат роднините им от племето Палонг в северната част на Тайланд. Единственото им препитание са подаянията на туристите, скромната заработка от продадените сувенири, отгледаният в градините край селото зарзават и каквото изкарат мъжете им от отгледания ориз или дресировката на работни слонове.
Честно казано, доста се притеснявах как ще оглеждаме жените-жирафи в собственото им село сякаш са животинки в зоопарк. Туристът брои 500 бата (около 12-13 евро) и тръгва да обикаля по къщите като коледарче с фотоапарат. Домакините обаче така благодушно позираха за снимка и с такова детинско удоволствие ни показваха тъкаческите си умения, че неудобството бързо изтля.
Подозрението ми, че си плащаме вход за „балкантуристко село“, оцеля, докато не надникнах в колибите – те наистина живееха там. По стените бяха закачени характерните им бели ризи, върху които връзват тъкани престилки и поли до коляното, на огъня къкреха делвички с нещо вкусно и люто. Окончателно се убедих, че селото не е туристическо менте, когато от училище дотърча малко момиченце с раница на гърба и с първите си метални пръстени на шията. А и успях да издебна за снимка неземно красива девойка, която излизаше от банята само по рингове.
Какво кара една млада жена през 21-ви век да тъче сама дрехите си и да изтезава тялото си с общо 15 кг желязо – освен на вратовете си жените-жирафи нанизват пръстени по ръцете си между лактите и дланите и от коленете до глезена.
Официалната легенда е далеч по-поетична. Жена-дракон се влюбила във вятъра. Когато му казала, че очаква дете, той толкова се зарадвал, че започнал да се върти около нея, докато не родила пашкул, в който бил първият човек от племето Падонг. В чест на щастливото кръжене и за да заприличат на прародителката си дракон, жените започнали да удължават шиите си със спираловидни пръстени.
Практичната версия твърди, че така ставали непривлекателни за вражески племена и се спасявали от робство.
С очите си видях, че дребните колкото шепа падонки наистина „разхубавяват“ тялото си с килограми метал.
Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището им на 12 км от Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.
Между шията и ринговете има известно разстояние и понякога пъхат парцалче вътре, за да не им пари нагорещеният от слънцето метал. Доказано е, че при необходимост спиралите могат да се махат и поставят отново, без това да вреди на здравето. Понякога пръстените се оказват прекалено високи и твърде прилепнали. Те държат главата постоянно повдигната. Така жената губи способността да я обръща и накланя, което води до анатомични изменения.
Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. Въпреки металната тежест никаква къщна работа не им е спестена – носят вода от отдалечен кладенец, тъкат на станове, кърмят деца и не се жалват от съдбата си.
Мълви се, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена. С оскъдния си английски те яростно отричаха и май ще излезе, че зловещата история е като за плашене на туристите.
При възрастните жени-жирафи броят рингове може да достигне повече от 20. Поставянето на пръстени престава на 25 години или когато девойката се омъжи. По същото време скелетът престава да расте. Най-внушителното регистрирано шийно „източване“ е наброявало 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес, е висока 40 см.
От 2006 година насам младежко движение буни духовете и убеждава девойките да отхвърлят предразсъдъците и да свалят пръстените от вратовете си. Дори една 40-годишна дама се отказала от тях. В течение на няколко дни изпитвала дискомфорт, но после влязла във форма, а след няколко години шията ѝ възвърнала предишния си вид. Повечето обаче продължават традицията с пълното съзнание, че благодарение на туристите така прехраната им е подсигурена.
Разбира се, направили са и нещо като „полуяка“ за любопитните туристки, която се закрепва отзад на врата с връвчица. Как да устоя на нездравия гъдел да опитам и аз?!
В ценностната скала на българите образованието винаги е заемало едно от първите места. Затова началото на всяка нова учебна година е като национален празник. И тази не направи изключение. Както обикновено учители, ученици и родители бяха поздравени от министъра.На сайта стои поздравът на сегашния министър Цоков. "У важаеми ученици и Вие, скъпи..
На 17 септември, втория (не)учебен ден за софийските училища, разговаряхме с един нов млад директор на столично основно училище. Росен Богомилов е завършил история и география във Великотърновския университет и магистратура по образователен мениджмънт, работи като учител и заместник-директор на 106 ОУ "Григорий Цамблак", а от началото на..
"Премълчаната история" се вглежда в знакови песни, отражение на националната съдба в нейните най-трагични и противоречиви моменти. Слушаме "Песен на Иван Шишман", "Шуми Марица", "Съюзници разбойници", българското изпълнение на Ива Ваня на "Лили Марлен", комунистическия марш "Септемврийци"... И си спомняме както събитията, вдъхновили тези творби, така..
В последния пети епизод от поредицата за Антарктида ще добавим нови интересни факти за ледения континент и за работата на нашите учени там. Какво е усещането, след като акостираш на антарктическия бряг, разказва доц. др. инж. Борис Цанков, който изгражда т. нар. воден цикъл на българската база. Антарктида – познатата и непозната земя: 1..
Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор. Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg