Ако не беше този плавен ход на епидемията, здравната система нямаше да може да удържи. Това каза д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в "Нашият ден". Д-р Виткова отдаде дължимото на своите колеги от Националния оперативен щаб и на всички включили се експерти и подчерта: "Ако успеем да удържим този тренд на епидемията, здравната система ще се справи донякъде. Ако не успеем и влезем в някакви пикови ситуации, нещата не са добре. Виждате, че дори при този плавен ход има цели райони в много тежко състояние, бих казала, че ги пази някой отгоре... вместо ние. Закриват се болници, няма легла, респираторни апарати, анестезиолози...
Има тежка диспропорция в ресурсите на здравната система
Това, че в София, в Пловдив и във Варна имаме болница до болница, не решава проблемите на цялата система."
Належащият извод след тази епидемия е как да променим здравната си система, за да отговори на подобни предизвикателства.
"Не може държавата вече 25 години да е абдикирала от здравната система и всичко да решава пазарът. Виждаме, че най-пазарните системи в света, и то в богати страни, се справят най-зле с това предизвикателство. И обратното, там, където са авторитарните режими, здравните системи се справят далеч по-добре. Без да уронваме нивото на демокрацията у нас, би трябвало да направим здравната си система полезна за всички български граждани, а не само за определени региони на страната."
Проблемът не е в собствеността, а в начина на функциониране и на финансиране на структурата
"Защото у нас не само болниците са търговски дружества, всеки лекар – и личните дори са еднолични търговци. Този търговски статут не може да е бъдещето развитие на здравеопазването. Здравеопазването не е пазар и това ще го потвърди всеки икономист."
След кризата
"Има риск от рязко покачване на хоспитализацииите за планови дейности, за да се наваксат загубите, които търговските дружества търпят в тези месеци. Надявам се на адекватен контрол. Не бива да се допуска ескалация на хоспитализацията. Това би изправило здравната система пред изпитания."
За Медицинския съвет
"Още при създаването му смятах, че създаването на отделна структура не е най-доброто решение. По-скоро експертните виждания и становища трябваше да се добавят към Националния оперативен щаб. Създаде се неприемливо впечатление за контрапункт на Националния щаб, което е излишно в кризисни ситуации. Когато има криза, не бива да има разнопосочни изявления. Добре е да се чуват мненията, но да се излъчват еднопосочни решения.
Системата преживява доста трудности по отношение и организацията, и на професионалното отношение към проблемите.
Европа като цяло закъсня в организирането на мерките и е добре, че България не дочака докрай мудността на Европа да ни повлияе, но ако бяха предприети мерки в спокойна обстановка, може би щяхме да се чувстваме по-спокойни."
Защитата на медиците от спешната помощ
Медиците от спешната помощ се обърнаха на 2 април към българските журналисти. Д-р Кателиева разпространи тяхното обръщение.
Д-р Виткова коментира: "Работата на спешните медици е много голям проблем. Светът, заедно с богата Америка, е ужасно неподготвен за тази ситуация. И нашата държава не успя да е подготвена за хората от първа линия.
Справедливи са исканията на колегите от Спешната помощ. Доста трудно ще се определи и това допълнително възнаграждение. Трябва да престанем да мислим, че някой ще решава... вместо нас. Прословутата европейска солидарност я няма никаква."
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
