Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем

| обновено на 03.04.20 в 09:49
Снимка: sbj-bg.eu

Оцеляването на журналистите или на правото да знаем, обидните взаимоотношения на четвъртата власт с останалите и монополът на „големите” върху информацията, когато малките ги няма. Журналистът-творец – в дните, когато не само достоверната информация е важна, а и анализът, онова, което ни показва повече от същината на случващото се. Журналистът Руслан Трад коментира в "Нашият ден":

"Натискът се увеличава повече по време на кризи. Журналистическата сфера е една от първите, които биват удряни. Най-вече има желание журналистиката като че ли да спазва определени виждания и правила. Много често чувам за оказване на натиск над колеги, за спиране на материали. 

В подобни кризи много бързо журналистиката остава сякаш на втори план. В много страни вече видяхме удари по нюзрумове, по екипи, които отразяват най-вече финансовата страна... В ситуацията на криза, когато важността на централизираната информация е важна, споменавайки Унгария и нейното влияние и върху нашата държава, Трад акцентира:

"Ние, като журналисти, последните две седмици сме изтръпнали от всяка една възможност за прокарване на законодателство, което може да удари точно тази нужда от анализ върху събитията. За съжаление нашата страна не е от онези, които имат здраво правосъдие и много лесно може да се злоупотребява."

По отношение на изказването на Домусчиев, че и медиите трябва да бъдат включени в правителствено постановление 60/40 и са поставени пред риска да не получават доходи от реклами, а от там и до закриване на медии, Руслан Трад смята:

"Това, което г-н Домусчиев казва, е нещо, което се случва като тенденция в цял свят. Тази сфера е силно ударена – все още дори не знаем колко точно ще бъдат загубите. Нуждата от анализ на потока на новини показва голям интерес не само към коронавируса, но и за много събития, които се случват междувременно. Хората показват, че искат да знаят повече.

Установени са стотици сайтове, които разпространяват фалшиви новини и конспиративни теории. Те достигат до много голяма част от населението. Това е глобален феномен" – категоричен е Руслан Трад.

Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти, коментира дали ситуацията с и без това влошената медийна свобода е повлияна от последните събития:

"Извънредното положение смени всичко. Светът не е същият спрямо един месец по-рано. И това не е само за медиите, не е само за журналистите. За съжаление последиците в медийния сектор са сериозни. Ако досега медиите трудно преживяваха, извънредното положение ускори този процес и медии вече започват да затварят. Два случая от последната седмица – изданието за събития "Програмата" обяви, че спира да излиза от 1 април, а последният варненски вестник "Черно море" също вчера спря да излиза. Този процес, предполагам, че ще продължи и ще се отрази тежко на сектора. Ускорен е финансовият колапс на медиите.

В същото време журналистите в тази ситуация имат много повече работа. Много от колегите работят на първа линия в тежък режим...

"Трудно е да се направи прогноза какво ще се случи след този период. Виждаме в световен мащаб как авторитарни режими се възползват от ситуацията, за да се рекламират като по-добра форма на управление. И хора, склонни към авторитаризъм, тоталитаризъм, се опитват да убеждават другите, че подобни режими се справят по-добре с кризи, отколкото демокрацията. 

Правото на достъп до информация и правото на мнение – четвъртата власт и останалите

"Това, че има извънредно положение, не означава, че тези права са ограничени и изчезват. Затова е много важно да продължаваме да следим. Защото обществото има право да знае и всеки гражданин има право да изразява своето мнение




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Абдулрахман Ал-Халиди

Каква ще е съдбата на саудитския дисидент Ал Халиди

В разговор с Ивайло Стефанов за предаването "Аларма" по Програма "Христо Ботев", Виктор Лилов, правозащитник и издател говори обстойно за случаят на саудитския дисидент и журналист Абдулрахман Ал-Халиди, намиращ се вече четвърта година затворен в центъра за задържане на чужденци в софийският квартал Бусманци. Абдулрахман Ал-Халиди е дисидент и..

обновено на 04.04.25 в 17:31
Маргарита Шурупова

Маргарита Шурупова: Сегашната Русия не може да съществува без война

България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент Владимир Путин, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова , журналистка от Русия, която е избягала в България в началото на войната на Русия срещу Украйна. Един от авторите в..

публикувано на 04.04.25 в 16:50
Снимката е илюстративна

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Милко Стойков, Бургас: Наследих от сестра си етаж от къща заедно с парцел – отстъпено право на ползване, вещно право на ползване, за което плащам данък за земята и за етажа. Мога ли да заградя наследения от мен терен? Сои институции..

публикувано на 04.04.25 в 14:35

Глас, театър и смях – формулата на Милица Гладнишка

В рубриката ни "Разговорът" днес ни гостува една от най-пъстрите личности на българската сцена – Милица Гладнишка . Гласът ѝ е като магия, която може да носи едновременно сила и нежност, да води слушателя от дълбоките пластове на емоцията до експлозивни мигове на радост и свобода. В нейната музика и актьорска игра се преплитат..

обновено на 04.04.25 в 13:18

Как кризите водят до развитие в психологията и обществото?

На 4 април всяка година България отбелязва Деня на психолога – професия, която въпреки своето значение за психичното здраве и емоционалното благополучие на хората, често остава в сянката на ежедневието. Историята на този празник е любопитна и започва още през 1992 г., когато група студенти по психология, събрани на купон, решават да изберат 4..

обновено на 04.04.25 в 12:43