Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще доведе ли кризата до по-хуманна мода

Допреди кризата глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно
Снимка: ЕПА/БГНЕС

В какъв свят ще се събудим след кризата? Вероятно цели сфери от живота ще претърпят кардинална промяна и ще се простим с голяма част от навиците си. Привичката да пазаруваме нови дрехи всеки нов сезон ще е от първите, които ще останат в миналото по ред причини.

Карантина на потреблението

"Коронавирусът предизвиква „карантина на консумацията“ и ще има дълбоко културно и икономическо въздействие. Хората ще трябва да свикнат да живеят с по-малко притежания и да пътуват по-рядко, тъй като вирусът нарушава глобалните вериги за доставки и транспортните мрежи." – тази прогноза на Ли Еделкорт доби популярност в последно време.

Дали това не е прословутата възможност, която кризата предлага?

Големите брандове от Армани до Зара реорганизираха производството си и произвеждат маски и медицинско облекло, големите парфюмерийни гиганти – произвеждат дезинфектанти.

Това е безпрецедентно прекъсване на индустрии, които разчитаха на бързината на продажбите от сезон на сезон. Ясно е, че след отминаването на опасността, няма да се върнат напълно към предишните темпове на производство.

Преди фабриките, шиещи дрехи, да спрат, глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от 7,9 милиарда души.

Според прогноза от 2017-а глобалната модна индустрия щеше да нарасне с 63% до 2030-а по предвиждания на "Глобал Фешън Адженда" и "Бостън Консултинг груп".

Кой знае как ще се промени това предвиждане сега, когато магазините са затворени, производствата спрени и веригите на доставка – нарушени.

Ясно е, че голяма цена ще бъде платена от работниците, които работят на надница, без здравни осигуровки или право на болничен.

Въпросът е какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите след кризата. Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване и човешко нещастие.

Спрените производства дадоха възможност на Земята да си поеме въздух и днес идеята да поставим планетата преди индустриалния растеж вече не звучи така утопично.

Възможно е да се стигне до преминаване от глобално производство, разчитащо на сложни вериги на доставка до малка местна продукция, ориентирана към нуждите и потребностите на по-малки групи хора.

"Чакат ни несигурни, болезнени промени казва Матилда Там, която преподава мода и икономика в Linnaeus University (университета Линей), в Швеция  Виждаме обаче, че в истински граничните ситуации, се налага човешкото поведение да претърпи промяна. Всъщност то вече се променя. 

Цикълът на производството на мода, заразил самата мода, е счупен. Време е да преосмислим как тази индустрия да продължи напред с повече респект към Земята, към здравето и благополучието на хората, работещи в нея и към крайния потребител.“

Източник Guardian

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00