"Всичко започна, когато нас, евреите, трябваше да ни изселят от София. През онова време Михаел Калдерон, моят чичо, имаше в София магазин на име „Самсон“. „Самсон“ беше най-големият магазин за кристали, сервизи и стъклария. Даже търговци купуваха от него. Той имаше приятел, Илия Гуторанов, който живееше във Враца и имаше същия магазин и купуваше от него стока. Когато започват да изселват евреите, той (бел. авт. – Гуторанов) телефонирва на чичо ми и му казва, че отива да ги пратят (бел. авт. – евреите) далече от България, може би в Полша, и може да не се върнете от там. Така че вземи цялата своя фамилия и сте поканени при мене във Враца и аз ще гледам да направя всичко, което мога."
Сами ми подава снимката, която предварително е поставил на масичката между нас. На нея е цялото семейство Биджерано/Калдерон, снимани на стълбите пред къща, която не се вижда, с изключение на външната врата, която след това се оказва ключова в историята, която ще ми бъде разказана. Във Враца, през 1943 година бебето Сами навършва една година.
"Бил съм бебе по онова време и историята я знам от майка ми и от моя братовчед Соломон Биджерано, който тогава е бил 18-годишен. Преди три години и малко повече отидох да го видя, беше вече към 90-те, и той ми каза: Като пътуваш за България, искам да вземеш да отидеш във Враца и дадеш това писмо на този, който е останал от семейство Гуторанови. Попитах кои са тези хора и какво е това писмо и той ми разказа това, което чухте досега, и добави: "Аз не знам дали сме благодарили достатъчно на тази фамилия, но сега, преди да си отида от този свят, искам да благодаря. Искам да съм сигурен, че те ще получат на ръка това писмо".
И аз го взимам това писмо, и когато идвам в България, пътувам до Враца и не знам откъде да започна."
Сами наистина не знае откъде да започне. Обикаля града и показва снимката, на която се вижда красивата врата на дома, в който е било приютено семейството му. Вратата се отличава и трябва да е разпознаваема. Откъде да знае, че старите къщи в центъра отдавна са бутнати, за да бъде изграден мраморният площад, приравняващ Враца към всички останали наши социалистически градове с безлични мраморни площади, всред които се извисява задължителният Партиен дом и още няколко актуални за времето съоръжения.
Срещата му с Огнян Пищиков е напълно случайна. Едва ли Сами Биджерано ще знае нещо за нашите нрави, политически пристрастия и истории и преходи, дето нямат край. Но Огнян Пищиков е точният човек, появил се в точното време и място, а иначе народен представител от БСП в 7-ото Велико Народно събрание (1990-1991), общински съветник във Враца и зам. областен управител на област Враца (2009). Изследовател на врачанския говор и автор на няколко книги.
Преди три години той скучае и е готов да помогне да бъдат издирени наследниците на Илия Гуторанов. И го прави. "Миналата година ми се обажда Огнян от Враца и ми казва: "Намерих". И пак: "Намерих. Показах снимката на дъщерята на Илия Гуторанов, която през 1943 година е била 7-годишна, и тя ми каза: Тук е, чичо Михаел, тук е танти Естер. Познава всички! Дъщерята е! Ела!"
Сами идва отново в България. Споделя ми, че срещата с Параскева, която той нарича Праскова за по-лесно, е повече от трогателна. Той ѝ дава писмото от братовчед му (бел. авт. – той така и не доживява тази развръзка), а тя – две писма, едното писано от баща му през 1953 г. Не може да го прочете, защото не може да пише и чете на български. Семейството му се изселва за Израел, когато той е едва 7-годишен. Казва ми, че щом съм тук, дали бих искала да прочета писмото. Чета го на глас и е излишно да споделям чувството, което мимоходом улавям от човека срещу мен.
Баща му пише на своя български приятел Илия историята на заселничеството на българските евреи в Израел. Текстът има историческо значение. Между другото, Исак Биджерано разказва как в Израел сади лозички, за да им напомнят лозето на Илия Гуторанов във Враца… и си припомня разговорите с него.
В "Нашият ден" посвещаваме време на една болезнена за цялото общество тема – моделът на Национално външно оценяване (НВО) след VII клас. Гост в предаването е Ирина Манушева , един от инициаторите на петицията , подкрепена от образователни експерти, учители, директори, ученици, родители и граждани, за нужда от нов формат за оценяване в края на..
В рубриката "Темите на деня" гост беше Петър Чухов – изтъкнат поет, писател и музикант, който сподели своите виждания за изкуството и важността на културните инициативи в съвременния живот. Чухов говори повече за своята работа в Столична библиотека, която е място на непрекъсната културна активност и център за литературни събития. Петър Чухов –..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" специален гост беше проф. Светлана Стойчева-Андерсон, преподавател в НАТФИЗ и член на журито на 10-ите литературни награди "Перото". В разговора тя сподели интересни наблюдения и коментари за съвременната българска литература. Проф. Стойчева започна разговора, като подчерта важността на..
Впечатляващо събитие за любителите на дизайна се проведе в галерия "Сан Стефано", разположена в комплекс "Сан Стефано Плаза". Откриването на изложбата "Български продуктов дизайн: мебели" привлече повече от 100 посетители, сред които дизайнери, архитекти, мебелни производители, журналисти и гости . Събитието е организирано от списание MD,..
"Млада България" е проект на "Булевард България", в който заедно със социолозите от агенция "Насока" и различни експерти се изследват нагласите на поколението Z или съвременните млади хора в страната. Две представителни социологически проучвания обхващат широк спектър от теми– от страховете и мечтите, до ежедневните занимания и визията за развитие на..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" бе засегнат въпросът за възможността и предизвикателствата на живота по крайбрежието на..
На 4 ноември, Васко Василев, световноизвестният български цигулар, изнесе първия от трите си концерта в София. Той представи новия си проект Vasko &..
38-ото издание на Киномания ще предложи 50 филма на любителите на качественото кино. Очаква се наситена програма от специални събития, премиери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg