Графитите влязоха в Националната художествена галерия

След повече от 25 години живот на улицата графити изкуството у нас за първи път влезе в Националната художествена галерия. От 26 февруари „Квадрат 500“ е „Прозорец към детството“ на петима артисти. Миналата година, през септември, пред очите на стотици зрители те създадоха седем творби, вдъхновени от детските си спомени. Станислав Трифонов-Nasimo и неговите колеги Sve, Esteo, Arsek & Erase демонстрираха на живо различни техники и умения. Те рисуваха върху преносими пана с идеята да покажат творбите си след това и в галерия, за да достигнат посланията им до повече хора. Тези творби вече намериха своето място в изложбената зала на Националната галерия и до 5 април очакват своите посетители.

Графитите често се определят като част от съвременното изкуство в случаите, в които на тях не се гледа като на акт на вандализъм. Те обаче съществуват още от 60-те – 70-те години на миналия век, припомня кураторката на „Прозорец към детството“ Боряна Вълчанова. За нея графитите са екстровертно изкуство. Те се раждат в бунт и от желанието на авторите им да кажат в картини онова, което с думи често е трудно.

Въпреки това немалко хората у нас продължават да се питат едно и също нещо всеки път, когато погледнат към някой графит – „Това изкуство ли е?“ Медиите от своя страна не помагат особено в това отношение, защото също са задавали този въпрос безброй пъти.

Графитите, които виждаме изрисувани по сгради, жп гари и други улични пространства, са част от градската култура и напълно се различават от безразборното драскане, на което нерядко сме свидетели. Макар и да са израз на протест, те често са одобрени от общината. Миналата година например в Столична община са внесени значителен брой проекти с идеята да обогатят градската среда именно чрез графити изкуство. За съжаление малка част от тях са видели бял свят. Или пък бяла стена. Това може би се дължи на личната преценка на членовете в комисията, а може би отново е въпрос на неразбиране на това изкуство.

Все пак въпросът „Изкуство ли са графитите?“ остава. Дали това, че вече са поместени в Националната галерия ще промени представата на хората за тях, обаче е въпросът, който задава „Време и половина“.