Яденето на змия във Виетнам е ритуал, но и туристическа атракция за куражлии. Сервитьорът прави на живото влечуго малък разрез, изважда сърцето му и източва кръвта. Гостът на масата трябва бързо да изяде сърцето, докато още тупка, а келнерът разлива кръвта по чашите, смесва я с оризова ракия и добавя змийска жлъчка. След което казва „Наздраве!“ и обяснява какъв мощен афродизиак ви е забъркал. Някои го наричат „Течната виагра на Изтока“. Освен това напитката била ефективна срещу косопад, ревматизъм и болки в гърба.
Половин час по-късно свареното на пара или печено месо от клетото влечуго вече е приготвено с подправки и ядки. Опашката се кипва в гъст оризов бульон.
А за да удивите и гостите у дома, можете да отнесете бутилка оризово вино, в което се пули цяла белоока кобра.
Въпреки че еликсирът се продава предимно като сувенир, той всъщност има дългогодишна традиция като лекарствена напитка. За създаването на безопасна партида змийско вино прецизността и експертността са от голямо значение. Ако влечугото не е добре почистено и изкормено, като нищо може да съдържа опасни паразити. Понякога производителят удавя жива змия в алкохола. Брутално е, но има данни, че понякога животното остава недоудавено и изпада в летаргично състояние. Така може да остане с месеци, а когато нищо неподозиращият човек отвори бутилката, змията се събужда и атакува.
Но виетнамската кухня не е само сензационна, а и много вкусна. „От седемстепенното меню на борда на платнохода „Бонзай“ в Сайгонския залив научих, че и в тази част на Азия има здравословно гурме. Доста е заимствала от китайската, индийската и френската и сякаш е взела от тях най-доброто. Специфичните аромати в нея се дължат на младите бамбукови филизи, лимоновата трева, ментата... Според майстори на виетнамската кулинария отличителната ѝ черта е хармонията между Ин и Ян.
Влиятелното американско списание „Форбс” публикува рейтинг на страните, представляващи най-голям интерес за почитателите на гурмето. Виетнам е на трето място. Това, което отличава местната кухня, са сосовете „ньок мам” и „ньок чам”, които добавят към почти всяко блюдо. Те обогатяват вкуса на гозбите с тънкия аромат на кокос и лимоново сорго. Често добавят печени фъстъци, кориандър, мента.
Неотделима част от виетнамската кухня е оризът. По тези земи започнали да го отглеждат преди шест хиляди години. Предците на виетнамците „опитомили” дивия ориз, а от 4000 години насам вече се радват на различни видове. Отделните сортове изискват и специфична обработка, но като правило вареният трябва да е сух и всяко зърно да се дели. Европейски учени са установили, че оризът е по-полезен от хляба и е по-малко калоричен от пшеницата.
За виетнамската кухня са характерни вкусовите контрасти, съчетаващи сладък със солен и кисел с лютив вкус. Тук почти не използват млечни продукти, но в замяна на това соята е цар – сиренето тофу, соевото мляко са много богати на белтъчини. Будистките монаси са хапвали тофу или, както тук го наричат, доу-фу, на правоъгълници, които печели от двете страни. Соевите кълнове и сосове, канелата, червените люти чушки и лимонът също са на почит.
Във всекидневието виетнамците използват същите мръвки като европейците, но насекомите, змиите и гризачите са им били основна храна прекалено дълги векове, за да бъдат забравени. Изобщо, както казват китайците: „Всичко, което лети и не е самолет и всичко, което има четири крака и не е маса, се яде“.
Подобни любопитни факти и истории Магдалена Гигова разказва в „Покана за пътуване“ всяка неделя от 18 часа по програма "Христо Ботев".
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg