Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За славянските езици с любов

БНР Новини

Славянските езици – близки или далечни са всъщност? Свикнали сме да ги приемаме като близки езици, разбираеми, лесни за говорене и превеждане. Наистина ли е така?

Доц. Албена Стаменова и доц. Добромир Григоров говорят за предизвикателствата в превода, за това дали преводът от славянски език не е нож с две остриета и с какви трудности се сблъскват при преподаването на такива езици.
Доц. Албена Стаменова е преподавател по украински език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2003 г. защитава дисертация на тема „Лексикални старобългаризми в съвременния украински книжовен език (с оглед на тяхната история)“. Преподава дисциплините: „Украински език – практически курс“, „Теоретична граматика на украинския език“, „Историческа граматика на украинския език“, „История на украинския книжовен език“. Доц. Албена Стаменова превежда от украински език. Нейни са преводите „Химн на демократичната младеж“ от Сергий Жадан, „Московиада“ от Юрий Андрухович и др.

Доц. Добромир Григоров е преподавател по чешка и словашка литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите му са в областта на литературата и литературознанието през XX век. През 1999 г. защитава дисертация на тема „Поетика и реторика в романите на Милан Кундера“. Автор на книгите „Милан Кундера и познанието на романа“ (2001) и „Градината на литературната история“ (2012). Добромир Григоров превежда от чешки език. Негови са преводите „Хана“ от Алена Морнщайнова, „Бърненски разкази“ от Иржи Кратохвил, „Какавидите“ от Даниела Ходрова и др.

За трудностите и радостите, с които се сблъскват Албена Стаменова и Добромир Григоров можете да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Любомира Попова

Съвременният творец е разкъсан между това да създава изкуство и това да го продава

Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..

публикувано на 09.04.25 в 10:13

"Краят на градината", авторският спектакъл по Чехов, вече 15 години на българска сцена

"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..

публикувано на 09.04.25 в 09:38

Литературоведът Франческа Земярска в диалог с Маргьорит Юрсенар

Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар".  В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..

публикувано на 09.04.25 в 09:37
Автопортрет с котка, 1915

150 години от рождението на Елена Карамихайлова

"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..

публикувано на 09.04.25 в 08:50

Анна Петрова и Ели Скорчева блестят в "Игра на котки"

Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..

публикувано на 08.04.25 в 16:45