Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС беше експедитивно прието на първо четене в Народното събрание миналата седмица.
Търговската спогодба премахва 98% от митата между Канада и ЕС. Според критиците обаче сделката ще отслаби Евросъюза, включително по отношение на защитата на потребителите и безопасността на храните. Опасенията срещу всеобхватното споразумение, е, че то въвежда наднационално законодателство, което поставя големите корпорации над интересите на България.
Според тях, ако споразумението влезе в сила, на българския пазар ще влязат ГМО храни и семена. Един от най-големите страхове на гражданите е, че спогодбата ще допусне и добива на шистов газ в страната ни, който е забранен с мораториум.
"Цялото споразумение е 2300 страници – това само по себе си поражда страхове и неразбиране – каза икономистът Щерьо Ножаров, но според него един внимателен прочит успокоява страховете.
Опасенията, свързани с търговското споразумение, идват веднъж от големия обем на документа, и после от природата му.
СЕТА е динамично споразумение – то предполага създаването на система от органи между ЕС и Канада и всички тези органи могат да развиват и дописват споразумението, което става със съгласието на двете страни.
При възникнал спор въпросът се отнася в т.нар. "инвестиционни съдилища" – според ЕС това не противоречи на правото на ЕС. От друга страна обаче, това са съдилища тип арбитражи, т.е. в този случай корпорациите имат право на едностранен иск срещу държавите, а държавите нямат право на иск срещу корпорациите – което е проблем.
В този тип искове не се разглеждат въпроси като национално законодателство, международно право и човешки права, гледат се тяснокорпоративини дела.
Многобройните текстове на проектоспоразумението трябва добре да се анализират и българските експерти трябва да изготвят юридически добре обосновани гаранции за България", каза Ножаров и допълни, че засега въпросите и съмненията са повече от конкретните разпоредби.
Важно е да се отбележи, че 14 от държавите-членки на ЕС не са ратифицирали СЕТА, сред тях и най-големите икономики – Германия и Франция.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg