За някои хора е странен и особен, за други е уникален, а за България е необходим. Той е колекционер на стара българска техника, автор е на първата „Голяма книга за българска техника“, чието представяне предстои. Казва се Антон Оруш и е на 28 години, а компания в неговия дом му правят над 400 експоната, събирани откъде ли не вече 16 години.
С първата си придобивка се намират, когато е едва на 12 години, а точно след абитуриентската си вечер докарва с ръчна количка от Перник до София една от най-големите си мечти – цяла-целеничка печка „Мечта“ от първия модел в серията. Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника, съхранява най-голямата колекция в тази област и е създател на сайта за история на българската техника sandacite.bg. Работи в Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, като работата там му помага да попълва липси в своята изследователска дейност в областта на техниката. Мечтае да си купи трети и четвърти апартамент, за да има къде да подслонява находките, нарича ги „апартаментоскладове.“
За Антон е важно да събере достатъчно информация за уредите, които притежава, за да може да разпространява технологичната история, която те имат. Много от сандъците спасява от унищожение и забрава, а някои дори възстановява. „Ерата на големите сандъци“ и „Времето на малките зверчета“ или пък „Гласът отгоре“, това е малка част от заглавията в неговата книга. Той прави това, което в други държави го правят институти, надява се всички експонати един ден да намерят място в музей, който да бъде запълнен с неговите експонати, защото това е неговият живот и това е миналото на България.
„Не забравяй откъде си тръгнал, защото някой път може отново да ти потрябва нещо оттам. Миналото не трябва да се забравя“ – това ни напомня Антон Оруш от страниците на първата си книга. Тези мисли ме карат да го върна назад в детските години и спомените му – чуйте повече в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg