„Фервал“ от Венсан Д`Енди в "Непознати опери"

Отново се отправяме към Монпелие и фестивала на френското радио, по време на който се представят изключително редки творби. Ето още една, за която сигурно са чували малцина.

„Фервал“ – опера в три действия и пролог, оп.40 от Венсан Д`Енди. Либретото е на композитора по поемата „Аксел“ на Исайя Тенье. Премиерата е на 12 март 1897 г. в театър „Ла Моне“, Брюксел.

Действащи лица и изпълнители

Фервал – Майкъл Спайрес, тенор
Гилен – Гаел Арке, мецосопран
Арфагар – Жан-Себастиен Бу, баритон
Каито – Елизабет Йенсон, мецосопран
Гримпюе – Никола Льогу, бас
Ленсмор – Ерик Юше, тенор
Селянин, сарацин, Шено – Камий Тремонтан, тенор
Илбер – Франсоа Пиолино, тенор
Феркемна, Муса – Реми Матийо, тенор
Гейвир, селянин – Матийо Лекроар, баритон
Пратеник, селянин, сарацин – Ерик Мартен-Боне, бас
Селянин, Гвилкингубар – Жером Битийе, баритон
Бердре – Анас Сеген, бас
Хор на радио „Льотон“, хор и оркестър на Националната опера в Монтпелие-Окситан, диригент Михаел Шьонванд

Запис от 24.07.2019 г. в опера „Берлиоз“, фестивал на френското радио в Монтпелие.

През 1880 г. Лео Делиб, който е професор в консерваторията, се притеснява, че „влиянието на Вагнер ни наводнява, потопява ни“. Точно по това време Д`Енди възприема идеите на господаря на Байройт и започва да пише „Фервал“. Точно като Вагнер, той си пише либретото и се обръща към легендите и митовете, а не към историческите сюжети, които повече от половин век вдъхновяват френската гранд опера.

По това време Парижката опера е затворила вратите си за цяло поколение френски композитори, които обаче намират ласкав прием в Брюксел. Театър „Ла Моне“ ще осъществи световните премиери на „Иродиада“ на Масне, „Зигурд“ и „Саламбо“ на Райе, „Гвендолин“ на Шабрие, „Крал Артур“ на Шосон. Така на 12 март 1897 г. операта на Венсан е представена точно там. Подготовката е трудна и свързана с много репетиции. Интересът е голям, тъй като Д`Енди е сред най-видните представители на новото поколение композитори. На премиерата присъстват представители на всички големи и важни издания. Операта след това е играна в Париж в „Опера Комик“ под диригентството на Андре Месаже (10.05.1898). Но в „Пале Гарние“ е представена едва на 31.12.1912 г. отново с Месаже на пулта. След това никога повече не е имала сценична реализация. Концертно е представена през 1962 г. във Френското радио. Две концертни изпълнения прави и операта в Берн през 2009 г. И пак през същата година в Линкълн център, Ню Йорк е представена от Американския симфоничен оркестър. 

По време на премиерата през 1897 г. операта се приема нееднозначно, но композиторът е признат за майстор. „Заслепени сме, изненадани, разкъсани, развълнувани. Там, където очакваме бликащата емоция, най-често живописната изобретателност влиза в игра. Освен това талантът е огромен“ – пише Фурко в „Галоа“. 

Други критици проявяват огромен ентусиазъм. „Това е красиво и страхотно произведение, възкликва Жулиен Тиерсо в колоните на „Le Temps“, което, без съмнение, ще заеме значително място в историята на френската музика“.