Търпението, мълчанието и протестите на българина или още нещо за народопсихологията във времена на криза.
Доц. д-р Христо Хинков, психиатър и директор на Националния център по обществено здраве и анализи, гостува в студиото на "Нашият ден" и коментира мълчанието и търпението на българина така:
"Българите са уморени. Народът е уморен от публична активност и протести с масов характер, защото още от 90-те години на миналия век имаше почти непрекъснато масови изяви и настроения, които доведоха до нещо изключително важно."
Геополитическата ориентация на България е водеща в анализа на това, което се случва у нас.
"В крайна сметка ние сме в един друг клуб – Европейският съюз, Северноатлантическият пакт – това са изключително важни неща, които някак си се забравят, защото вече са даденост. Това, че българите не могат да реагират своевременно и адекватно на безобразия, които се извършват от страна на управляващи е проблем, който има две страни – от едра страна – умора, от друга страна – се проявява този типичен български характер, че всеки се оправя сам. Ние сме големи индивидуалисти и в този смисъл сме консервативен народ.
Модерността идва с масовите протести. Българите са преминали през едно забързано историческо развитие, в което са опитали от всичко. 90-те години отключиха един много сериозен взрив на надежда, изразен чрез тълпи по площадите – обнадеждени, плачещи от радост... В крайна сметка българите се изтощиха, защото не протестите решават нещата, а някакви други процеси, които текат успоредно с протестите на площада. Протестът на площада само създава енергията, за да може тези, които решават зад прозорците в големите кабинети да се съобразяват с това. Няма протест срещу олигархията като цяло, има протест срещу конкретни безобразия" – категоричен е доц. д-р Христо Хинков.
Социалният антрополог Харалан Александров дава още един поглед към темата:
"Аз обаче смятам, че никога българската общност не е била по-активна, особено през последните 10 години. Нещо повече – протестът се утвърди като една от основните форми на комуникация между различни групи от обществото и управлението. Най-сигурният начин да получиш нещо, е да протестираш, достатъчно е дори и да заплашиш, че ще протестираш... Мисля, че това е ситуация на високодиференцирана общност, която идва с късната модерност и със сложните геополитически развития. Обществото вече не е хомогенно. Утвърдените модели на представителство не работят. Ние вече не сме в добрия стар свят, в който имаш представителство на капитала, представителство на труда – могъщи профсъюзи, и правителство, което посредничи в спора. Интересите са различни, исканията – диференцирани. Това е объркващо и затрудняващо от гледна точка на управлението. Българската политическа класа е много чувствителна напоследък към протести."
Политическият психолог проф. Антоанета Христова смята, че българинът трудно излиза за абстрактни цели на улицата. Целите, ценностите имат йерархия.
"Съвсем нормално е българинът да достигне до това, че демокрацията е голямо и абстрактно понятие, че демокрацията у нас страда от много грешки на растежа. Обществото ни вече започва да разбира, че грешките на растежа понякога са неминуеми. Конкретните искания на много големи групи от обществото са постигани от улицата. Къде благодарение на това, че премиерът ни отговаря и не харесва да има хора на улицата, къде и поради определена култура на нашия преход до този момент. Тази култура е култура на липсата на тежки сблъсъци. Ние направихме преход, който продължава толкова дълго именно защото не сме готови на тежки реформи, на крайна промяна, от която имаме нужда. Защото страхът на политиците е да не вкарват обществото в турбуленция и да рискуват мандатите си. Това е проблем на всички управлявали до днес политици." Проф. Христова обобщи оптимистично, че все повече българинът добива демократична култура.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg