Софийското метро отбелязва 22-рата си годишнина. На 28 януари 1998 г. тръгва първото влакче от сп. "Сливница" до "Константин Величков".
Оказва се обаче, че младото метро има интересна предистория, която започва през 1967-1968 г.
Тогавашният проект е предвиждал не просто класическо метро, а „комбиниран скоростен трамвай“, който да се движи и над земята и под нея. Подземните линии били предвидени за централните градски части, където няма място за наземното им строителство, а наземните линии – за периферните райони: "Люлин", "Надежда", но също Драгалевци, "Княжево", Банкя, гарите Искър, "Подуене" и разбира се, металургичния комбинат „Кремиковци“ – пише сайтът "Българска история".
Интересно е, че проектът е предвиждал една София с население 1 600 000 жители. Идеята за изграждане на метрото била да „подобри хигиената на града и да пести нерви“, като предостави „уличния простор на пешеходците и личния превоз“.
Като изключим факта, че днес се опитваме да ограничим и личния превоз, целите на вече построеното метро не се различават съществено от заявените преди 50 години.
В проучванията в края на 60-те специално място е било отделено на точките с „много археологичен материал“, а за станция "Сердика" проектантите са „познали“, че и в наши дни ще бъде най-натоварената.
Към днешния ден на Софийското метро ни връща Стефани Ангелова от "Нашият ден". Тя се среща с Рафаил Рафаилов, трето поколение машинист, който разказва любопитни истории от работния си ден под земята.
Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения. Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..
Изложението "Световно образование" предоставя чудесна възможност за задълбочаване на познанията относно тенденциите в образователната сфера, както и за отговор на редица въпроси – запазва ли се интересът към образование в чужбина, дали България се утвърждава като привлекателна дестинация за обучение, продължава ли Нидерландия да бъде лидер и..
Юлияна Антонова-Мурата разказа с топлина и лични примери за своята втора родина – Япония, като сподели, че не е търсила сензации в историите си, нито е сравнявала Япония с България . Тя подчерта, че историите в книгата "Хай, хай, Япония" са простички и човешки, без да се стреми към сензационност или драматизъм. За нея е важно да предаде усещането..
Днес се връчват наградите "Застраховател на годината" – празник за всички служители в застрахователния сектор. Гост в "Нашият ден" е Мария Велева , изпълнителен директор на дружеството, което миналата година получи награда за цялостен принос в застрахователното посредничество. Велева запознава слушателите със състоянието на..
Днес за 16-та поредна година се връчват наградите "Застраховател на годината" . Награда ще бъде присъдена за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
