Димитър Панайотов завършва „Журналистика“ във ФЖМК. Александър Николов – „Фотожурналистика“ в London College of Communication. Запознават се покрай страстта им към фотографията. За единия – любителска, за другия – професионална. Заедно следват магистратурата Е-Европа при проф. Нели Огнянова. Там се обединяват около другата им обща страст – документалната журналистика. Историята, която искат да разкажат заедно, при това в детайли, не закъснява. А проф. Огнянова им показва най-подходящия начин да я реализират. Вече близо четири години те правят именно това – разработват „Последният дар на човека“. Трансмедиен проект, който засяга донорството на органи в България.
Трансмедийното разказване на истории е малко познато у нас. Димитър и Александър го сравняват с франчайза в ентъртеймънта. За да разкажат историята на „Последният дар на човека“, те използват различни медийни канали – книга, интерактивен уебсайт, изложба, снимки, текст, видео и аудиозаписи. Историята е разделена на отделни сегменти, които представят един завършен разказ. Обединени заедно обаче те превръщат историята в един свят, който разгръща основната тема – донорството у нас.
България е на последно място по донорство на органи в ЕС. Темата е лична за Димитър и Александър. Разглеждат я документално, чрез множество интервюта и лични истории. Разглеждат я и от религиозна гледна точка. Стараят се чрез средствата на документалистиката да постигнат обективност. „Последният дар на човека“ е кауза за тях. Това те посочват, макар и да имат леки разногласия, като по-важно дори от факта, че най-вероятно ще са първите, които ще създадат трансмедийна история у нас.
Димитър Панайотов и Александър Николов разчитат на лични средства и енергия за каузата им. Срещат подкрепа от немалко хора и са благодарни за това. „Последният дар на човека“ тепърва ще се развива и ще намира своите съмишленици. През това време Митко и Сашо работят и върху други проекти. Като „Ден“ например. Подкаст, в който разказват най-важните новини от деня за 8 минути. Преди 17 часа. Там „готвенето“ не е по-малко. Напротив. Те – Митко като главен редактор и Сашо като редактор и водещ – и техните колеги всеки ден се впускат в проверката на важното за света от всяка гледна точка. Основната им цел е да информират, да посочват контекста и да създадат цялостен поглед над случващото се в световен мащаб.
Митко е създател и главен редактор и на „Под моста“. Специализирал се в разработването на дигитално съдържание и не иска да се занимава с нищо друго освен с журналистика. Сашо има награда от Кралското фотографско общество и първо място на „БГ Прес Фото 2012“. Има и изложби зад гърба си – в Барселона и в Грузия. Той иска да ангажира публиката с проектите си.
Димитър Панайотов и Александър Николов са лицата на „Младите в журналистиката“ – авторската рубрика на „Мрежата“. Чуйте какво имат да ви кажат за трансмедиите, за обективността и „готвенето“ в журналистиката, за това защо как го казваш зависи от това на кого го казваш.
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки. Това е третото издание на мултидисциплинарната конференция "Природни и хуманитарни науки: връзки и зависимости". Събитието ще бъде посветено и на 170-ата годишнина от рождението на Анри Поанкаре –..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния съвет на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). В ефира на предаването "Нашият ден" тя говори за ролята на България като винена страна и потенциала ѝ да изгради устойчив и силен..
Да пребориш дадена зависимост означава да разчупиш оковите на собственото си минало. Да изчистиш ума и с тялото си е дълъг процес на бунт срещу хаоса и борба за живот. Документалният филм "Чистота или смърт" събира историите на хора, зависими от наркотици, алкохол и хазарт, в цел да даде нова перспектива за разбиране на зависимостите и..
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg