“Малкият” голям Джими Скот

Развълнувана съм да споделя радостта от общуването си с немският филмов, музикален продуцент и композитор Ралф Кемпер. Да си комуникираш с толкова известни в своята област личности, а в същото време земни и естествени, е дар, за който винаги съм благодарна.

Пътищата са неведоми и не може да се обясни защо се случват нещата в живота. Нека го отдадем на тъй популярните социални мрежи, където разговорите се случват с лекота, дори през океани и морета и хиляди километри разстояние.

При мен подбудата е музиката. Тя е движещата сила, в която се съдържа отговорът. Тя е тази, която ме накара да го потърся, да разговаряме като приятели, след като чух албума I go back home – A story about hoping and dreaming ("Завръщам се у дома – история за надежда и мечтания") на американската джаз легенда – певецът Джими Скот.

Исках лично от Кемпер, създателят на този грандиозен проект (реализирал филм и музикален албум едновременно), да разбера някои подробности, да ми потвърди някои детайли около албума.

Историята, която Ралф Кемпер разказва в нашумелия през 2016 г. документален филм I go back home – Jimmy Scott е вълнуваща и трогателна. Филмът участва на фестивалите из цяла Европа, дори извън нея, но в България печели голямата награда на фестивала за документално кино Master of Art през 2017 г.

Подтикнат от скръбта по загубата на съпругата си, търсейки изход от депресията, мъката и нов смисъл на живота си, немският продуцент и композитор си спомня за несправедливо забравения талант на джаз певеца Джими Скот.

Ралф обожава Джими от младежките си години. Със страст слуша изпълненията му и има всичките му плочи. Когато решава да го потърси през 2009 г., легендата е в залеза на живота си, трудно подвижен и в инвалидна количка. Ралф е шокиран. Идеята, която го е завладяла, и задачата, която си поставя, е много трудна. Желае буквално да го съживи, да го обгради с някои от най-големите имена в джаза (дори негови стари приятели) и да запишат албум, в който да увековечи уникалния му глас, усещайки, че ще се превърне в негова лебедова песен.

И успява. Джими е обсипан с внимание, грижа и човешка топлота от знаменитости в джаза и записва песните на 83-годишна възраст. Тази емоционална, а донякъде и тъжна история за възраждането на таланта, за радостта да знаеш, че не си забравен и сам, е отразена както в документалния филм, така и в албума I go back home – A story about hoping and dreaming на Джими Скот.

Не можем да не го наречем легенда и явление в джаз музиката, защото чисто като човешка съдба е рядко срещана и уникална, както между впрочем са всички човешки съдби. Но тази на Джими Скот е много любопитна.

Ражда се през 1925 г.със синдром на Калман. Това хормонално разстройство спира растежа и физическото развитие през пубертета. Гласът му не мутира, а остава висок, звучащ почти като на жена. Става известен точно с контраалтовия си глас и с изпълненията си на балади и любовни песни.

Звездата му изгрява през 1949 г. с бенда на Лайънъл Хемптън, който му измисля прякора “Малкият” Джими Скот заради ниския ръст.

Трудно върви кариерата му десетилетия наред, когато през 1989 г. е поканен да пее на погребението на блус музиканта и негов добър приятел Док Помус. Събитие, на което отново е забелязан и от което започват да валят предложения за записи, издава нови албуми, печели награди и е номиниран за „Грами“.

Въпреки нестабилната си кариера Джими Скот има много искрени почитатели. От него се учат Марвин Гей, Нанси Уилсън, Франки Вали, а поп иконата Мадона споделя „Той е единственият певец, който ме разплаква“.

Идеята си за филма и албума едновременно Ралф Кемпер започва да осъществява още през 2009 г. Минават години в реализирането им. Пътува постоянно между Щатите и Европа, посреща и изпраща поканените от него гост-музиканти, продуцира съвсем сам всеки запис и понякога е на ръба на отчаянието. Но мечтата му е по-силна. Крайният резултат и техният окончателен завършек е през 2016 г., когато Джими вече не е на този свят. Умира в съня си на 88 години през 2014 г.

Гост солистите в албума I go back home – A story about hoping and dreaming, които откликват с благородство, смирение и великодушие са певците и музикантите Джоуи ди Франческо, Оскар Кастро Невес, Рене Олстед, Ди Ди Бриджуотър, Кени Барън, Тил Брьонер, Моника Манчини, Артуро Сандовал, Джеймс Мууди, Питър Ърскин, Джон Пизано, Кени Барън, Боб Минцър, Грегоар Маре и актьорът Джо Пеши.

Красивите оркестрации звучат в изпълнение на HBR Studio Symphony Orchestra под ръководството на чешкия диригент Франтишек Дръс, а аранжори и оркестратори на песните са приятелите и колеги Ралф Кемпер и Марк Йогерст.

Нека заедно да се насладим на „Малкия“ голям Джими Скот – едно необикновено присъствие, глас и душевност.

Слушайте „Музикална мрежа“ на 16 януари, четвъртък от 11.00 ч. по програма "Христо Ботев".