Да спрем да се отнасяме към българското кино като към дете със специални нужди

Какво е състоянието на българското кино и на кинокритиката в една бързопроменяща се среда, в която експертността ерозира и всеки може да бъде автор или съдник – по темата разговарят кинокритиците проф. Александър Грозев, Благой Иванов и включване от Киноцентър "Бояна", на Александра Цветкова.

Поводът е, че на 13 януари отбелязваме Деня на българското кино. На тази дата през 1915 г. се е състояла първата прожекция на първия български игрален филм "Българан е галант" на Васил Гендов.

Какво се случи в българското кино през изминалата година?

За Александър Грозев 2019 е "годината, в която не беше решен ключов момент за развитието – поправките в Закона за киноиндустрията. Липсата на ясен отговор как ще става финансирането на българското кино. Въпрос, който впрочем виси от 90-те години насам."

Друг голям проблем, според Грозев, е отношението "Аз българско кино не гледам". 

В обзора си на добрите заглавия за 2019-а проф. Грозев открои "Бащата" и "Сестра".

Благой Иванов обаче смята, че независимо от трудностите да се прави кино у нас, за отношението "Аз български филми не гледам" е виновно и самото кино. 

Част от заглавията, получаващи финансиране, са негледаеми и всъщност не са правени за гледане от публика. 

Иванов се противопоставя на делението на негледаеми артфилми и такива, правени за публика, и смята, че при наличие на талант – един авторски независим филм би могъл да грабне вниманието на зрителите. За него успешен филм, правен с мисъл за хората, които ще платят билет за кино, е "Доза щастие". 

Благой Иванов увеличава провокативния залог, задавайки въпроса: А какво ще стане, ако изведнъж финансирането спре?

Чуйте този разговор, който бяга както от тържествено-патетичния тон, възприеман по годишнини, така и от жаловития песимизъм, който също често чуваме, когато се говори за българско кино.