На 2 януари се навършиха 95 години от рождението на Ирина Архипова. Почти 50 от тях, посветени на сцената. Наричаха я „Царица на руската опера“. Канеха знаменитото мецосопрано в най-престижните световни театри.
Всъщност пътят ѝ към сцената минава през Института по архитектура, който завършва с отличие през 1948 г. „Мечтаех да стана скулптор или архитект“, споделя певицата. „Когато у дома идваха колеги-строители на баща ми, казваха: „Много сериозна дъщеря имате, вероятно ще стане архитект…“ Аз наистина изглеждах така – с гъста коса сплетена на дебела плитка, със съсредоточен строг израз на лицето…“
В годината, в която се дипломира като архитект, Ирина Архипова започва да учи пеене в родния си град – в Московската консерватория в класа на Леонид Саврански. През 1955 г. печели златен медал на Световния младежки фестивал във Варшава, а на 1 април следващата година е дебютът ѝ в Болшой театър като Кармен. Неин партньор е друг дебютант – Любомир Бодуров! „От този спектакъл в съзнанието ми е останало чувството на необикновен страх“, връща лентата Архипова. „Тогава не си давах сметка, че ме е споходил рядък шанс – първата ми поява на знаменитата сцена да е в главна роля, и то каква!“Само три години след успешния дебют, певицата отново е Кармен този път в компанията на Марио дел Монако. „Не помня колко пъти се появявахме, след като спуснаха завесата в края на спектакъла.
Публиката в Болшой театър сякаш полудя! Марио целуваше ръцете ми, замаян от щастие, а от очите му бликнаха сълзи – от щастие ли, от напрежение ли, не зная. Понесоха го на ръце към гримьорната… С подобна чест са удостоявали навремето само Шаляпин! Кармен озари моя живот с ослепителна светлина. Отвори път към голямото признание – добих кураж и вяра в собствените сили…“
През 1967 трупата на Болшой театър гостува в Миланската скала. Аплодират Ирина Архипова в „Дама пика“, „Борис Годунов“, „Война и мир“. Следва покана за голямо турне в САЩ. В Карнеги хол участва в сцени из „Кармен“, а в Сан Франциско пее в „Аида“. Павароти пък я кани да си партнират във „Фаворитката“ на Доницети в Театро Комунале – Болоня. В паметната 1967-а Ирина Архипова има огромен успех на сцената на Миланската скала в „Хованщина“ на Мусоргски заедно с Николай Гяуров. Марфа – едно от най-впечатляващите преобразявания на прочутото мецосопрано! Не е за вярване, но едва през 1970 г. Ирина Архипова се появява на сцената като Азучена – дълго лелеяна, роля-мечта за легендарната руска певица.
Забележете, тогава е на 45! Две години по-късно триумфира в Оранж.
„Не съм очаквала подобен успех! Участието ми в „Трубадур“ на сцената на митичния амфитеатър от времето на император Октавиан Август вероятно е най-престижната изява в цялата ми кариера. В пресата се появиха гръмки заглавия: Кабайе и Архипова – над всички! Спектакъл – абсолютен триумф за двете кралици на световния оперен театър…“
Впрочем Монсерат Кабайе и Ирина Архипова продължават победната серия от спектакли и в Лондон – в Ковънт Гардън „Трубадур“ дирижира Рикардо Мути.Архипова има особен афинитет към камерното музициране. През 1986 г. изправя на крака лондончани с няколко концерта с любими романси от Чайковски, Рахманинов, Танеев… В „Таймс“ излиза статия със заглавие: „Вълшебното мецосопрано“. Ето откъс от нея:
„Архипова превъзходно владее изумителния си глас – от едва доловим шепот, до разтърсващ вик на отчаяние. Основната ѝ цел е да служи на музиката с фанатизма на древните жрици. Тя наистина е рядко срещана сплав от чувственост и интелект…“
Ирина Арипова си отиде от този свят през 2010 година, но до последно имаше грижа за младите, на които посвети много години като професор в Московската консерватория.
В съботната вечер (11 януари), от 20 часа, ще имате удоволствието да се насладите на майсторството на прочутото мецосопрано в рядко поставяната опера на Чайковски „Орлеанската дева“. В главната роля – Ирина Архипова.
Партнират ѝ – Сергей Яковенко, Владимир Валайтис, Андрей Соколов, Владимир Махов, Клавдия Радченко, хор и СО на Радиото и телевизията на бившия СССР, начело с Генадий Рождевственски, запис от 1970 година.
Съдържание на операта „Орлеанската дева“ от Пьотр Илич Чайковски
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Излезе една дългоочаквана книга – " Студии върху историята и настоящето на фестивала "Софийски музикални седмици" от Диана Данова-Дамянова. Това е първото по-мащабно и целенасочено изследване на Международния фестивал "Софийски музикални седмици". Под формата на четири студии се проследява неговата 55-годишна история от създаването му през..
"Имам неописуемо желание отново да напиша опера." Мечтата на Моцарт, изразена през 1777 г., най-накрая е изпълнена през есента на 1780 г., когато той получава поръчка от Мюнхен да напише голяма опера серия за предстоящия карнавален сезон. Превъзходството на Мюнхенския оркестър и темата, включваща конфликта между божествения закон и човешката страст,..
В класацията "Надпяване" всеки месец ще ви бъде представяна различна музика. Екипът на предаването се старае да бъде на вълните на новите фолклорни жанрове, но и да не забравя традиционното звучене на любимата ни народна музика. В ефира на програма "Христо Ботев" ще чуете да се съревновават не само прекрасни певци, но и виртуозни инструменталисти. Освен..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg