Предисторията на този казус, свързан с културното ни наследство, започва през 2007 г., когато по време на строителни работи в Балчик археолозите откриват храм на Великата Богиня Майка на боговете, Кибела.
Храмът е част от архитектурен комплекс, подобен на Помпей в Италия. И докато последният посреща хиляди туристи всяка година от целия свят, то храмът на Кибела в Балчик вече 12 години чака и се надява да получи вниманието и грижите, които заслужава.
Находките, открити през 2007 година в Балчик, са реставрирани и консервирани и са изложени в Историческия музей в града. Това са повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи на Афродита, Пан, Посейдон, Дионис, епиграфски паметници, над 200 монети, глинени лампи и други. Самият храм е обявен за национален паметник на културата – той е държавна собственост, но върху частен имот.
Започва размяна на писма между общината, министерството на културата и собствениците… а междувременно храмовият комплекс се руши и потъва, завличайки и околните къщи.
"Жалкото е, че в един момент ние, общината, и Историческия музей – да, реставрирахме находките, движимите културни ценности, но самата архитектура остава в частния имот и ние там не можем нищо да направим. Освен аз да отида и да го почистя, както правя всяка година по няколко пъти. Архитектурата долу се руши, храмът се руши, преддверието е вече в наистина отчайващо състояние. Беше нормално да бъде експонирано, да бъде социализирано и да идват туристи при нас. Когато печелим ние и община Балчик, печели и България. Там има нужда и от укрепване, защото е много опасно за съседния парцел", каза за БНР Радостина Енчева, директор на Историческия музей в Балчик.
"Всичко сме склонни, стига да се пази културното наследство, да се развива, да се социализира. Склонни сме и да си го вземем всичко и да го донесем тук в "Двореца". Значи за 15 дни ще го организираме. Ако не се разберат общината със собственика, ние сме склонни да подкрепим всяка добра идея за развитието, в крайна сметка и на Балчик, и на региона, и на културния туризъм, и на съхранението за паметта на такъв прекрасен обект. Обаче, ако не могат да се разберат на място, взимаме ги нещата и ги носим тук, за 15 дни" – каза министърът на културата Боил Банов.
Но за да не затънем в този 12-годишен казус, ето какъв е коментарът на юриста в студиото на „Нашия ден“ Ивана Мурджева:
„В правното регулиране и решаване на казуси максимата „по-добре късно, отколкото никога“ не важи. Има ситуации, в които закъснението е равносилно на нанасяне на щета."
Ивана Мурджева задава по-широката рамка, контекста, в който се развива този конкретен случай, както и всеки друг, свързан с културното наследство. И не само…
От години сред експертите се говори за законодателна инфлация. Изразът е изкован в далечната вече 1999 г. и представя идеята, че
Когато законът стане бъбрив, гражданите стават разсеяни. От твърде много норми се отказваме да спазваме каквито и да било норми.
Актовете стават огромни и трудноразбираеми, често зконодателната норма е лошо редактирана – трудно се чете и разбира.
Законът за културното наследство от приемането си през 2009-а до 2019-а той не е бил изменян единствено през 2015 г. Тоест се намираме в режим на свръхрегулация, която на практика спира движението. Междувременно храмът на Кибела, както и десетки други обекти от световна значимост, се рушат, а както отбелязва Ивана Мурджева:
Археологията не е от възобновяемите източници
Отношението ни към материалното културно наследство е отражение на отношението ни към нематериалното културно наследство. Начинът, по който регулираме средата си, е начинът, по който живеем всички, го живеем и изпитваме на гърба си.
Оказва се, че регулирането и увеличаването на количеството преписки, инфлацията на законност води до дефицит на отговорност.
Преписките правят страните невидими. Размяната на писма е декларация на намерения" – е тъжната констатация на експертите.
Етически комисии, етически стандарти, етически кодекси биват формирани във все повече тясноспециализирани полета – медицина виртуални пространства, експерименти и прочее – като опит за превръщане на етиката в инструмент за взимане на решения. Неизбежен ли е прогресът и дали онова, в което виждаме положителна промяна днес, няма да се окаже в..
Изложението "Световно образование" предоставя чудесна възможност за задълбочаване на познанията относно тенденциите в образователната сфера, както и за отговор на редица въпроси – запазва ли се интересът към образование в чужбина, дали България се утвърждава като привлекателна дестинация за обучение, продължава ли Нидерландия да бъде лидер и..
Юлияна Антонова-Мурата разказа с топлина и лични примери за своята втора родина – Япония, като сподели, че не е търсила сензации в историите си, нито е сравнявала Япония с България . Тя подчерта, че историите в книгата "Хай, хай, Япония" са простички и човешки, без да се стреми към сензационност или драматизъм. За нея е важно да предаде усещането..
Днес се връчват наградите "Застраховател на годината" – празник за всички служители в застрахователния сектор. Гост в "Нашият ден" е Мария Велева , изпълнителен директор на дружеството, което миналата година получи награда за цялостен принос в застрахователното посредничество. Велева запознава слушателите със състоянието на..
Днес за 16-та поредна година се връчват наградите "Застраховател на годината" . Награда ще бъде присъдена за пенсионноосигурително дружество на годината и за застрахователен брокер на годината, като отличени ще бъдат най-добрите компании в сектора. Организатори на събитието са Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
За разделението на хората и силата на преговорите или как обществените медии дават пространство на обществото да говори със себе си – разговор в "Нашият..
Заради припомнянето, че дори най-абсурдните начинания могат да ни доведат до прости истини и осъзнаване на наивността, " Триумф " на Петър Вълчанов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg