Коледуването в българския фолклорно-християнски календар е посветителен обред, който бележи важен момент от житейския път на българина – младото момче преминава в групата на ергените, готови за женитба. Предстватбеното ергенско посвещение извършва обредната група на коледарите чрез музикално, танцово и словесно изнасяне на древните посветителни смисли. В достигналото до нас фолклорно наследство най-разпространен е източният тип коледуване с развито групово пеене и танцуване. При него ясно се подчертава интонационното богатство на източнобългарската коледарска песен, а с изпълнението на характерния мъжки коледарски буенец се наблюдава цялата коледарска празничност. Коледарите възвестяват раждането на „Млада Бога“, придвижват се с песни „по път“ или танцувайки попътен буенек.
Според изтъкнатите изследователи на танцовата ни култура – проф.д.изк. Анна Илиева и доц. д-р Анна Щърбанова, обредният попътен буенец повтаря идеята за митичното пътуване до долния свят, възпята в коледарските песни и разказана в коледарските благословии. Те отбелязват, че обредният танц представлява многократно повтаряща се проста танцова формула – елемент от целия обреден комплекс. „Зад външната простота на танца се крие един сложен свят, послания от древността и последвалите културни епохи. Той не е съпровождал веселбата около дадено събитие, той е бил част от това събитие“, подчертават изследователите.
С променящите се исторически и културни условия коледарският буенец от Ямболско е намерил широка популярност – една развита художествена форма, която отдавна се е превърнала в забава и дава подходяща основа за сценични адаптации. Това донякъде обяснява големия ентусиазъм, с който и до днес се изпълняват коледарските песни и игри в Източна България.
Пограничното село Радовец, община Тополовград, е пример за съхраняване на източнобългарската коледарска традиция. Там са запазени отделни обредни моменти, а местната певческа група поддържа старите коледарски песни и благословии. За традицията на Бъдни вечер и Коледа в с. Радовец разказват Димитър Костадинов и неговата съпруга Сийка Костадинова в интервю за предаването „Семейно радио“.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg