Да си дете и да останеш без родители едва на девет години. Да си евреин по време на Втората световна война. Да преживееш ужаса на лагерите на смъртта и да оцелееш. Да ти се иска да умреш, но да намериш смисъл в лицето на малката си племенница. За всичко това разказва романът „Хана“ на чешката писателка Алена Морнщайнова. И не само.
Романът „Хана“ ни разкрива участта на три поколения чешки евреи от 30-те до 70-те години на 20-и век. След внезапната смърт на родителите си, заболели от тиф, деветгодишната Мира се озовава в ръцете на леля си Хана, единствената оцеляла родственица. Постепенно момиченцето открива скрити факти за миналото на Хана, преминала през ада на Аушвиц и Терезин, и трагичната история на собственото си семейство.
През 2018 г. „Хана“ печели наградата „Чешка книга“, като за първи път от учредяването на наградата романът печели едновременно наградата на журито и на публиката. Година по-късно „Хана“ излиза на български в превод на Добромир Григоров.
По време на престоя си в България Алена Морнщайнова сподели, че корицата на българското издание на „Хана“ е една от най-хубавите, които е виждала. Тя е дело на Веселин Праматаров и изобразява ключови моменти от книгата – когато героинята Хана пада от прозореца в болницата и едновременно как си представя, че полита към звездите. Повече за написването на романа, за символиката на името Хана, за смисъла на радиото, както и за много други неща, можете да чуете в звуковия файл.
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
"Знаете ли, че ако зиме ядеш пресни краставици, устата ти мирише на пролет", смята Антон Павлович Чехов. От него можем да разберем и друго – какво ни носят, а и взимат, невъзможността, загубата на илюзиите и сложния любовен танц на привличане и отблъскване. Поне така е в "Краят на градината" – историята за неговия начин да обича, история, която той..
Днес (9 април) от 18 ч. в Новата конферентна зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Франческа Земярска "Маска и глас в творчеството на Маргьорит Юрсенар". В "Нашият ден" литературоведът Камелия Спасова разказва повече за този своеобразен разговор между Земярска и първата жена, станала член на Френската академия през 1980..
"…И продължавах да рисувам сама“ е изложба-пътешествие, което отбелязва 150 години от рождението на Елена Карамихайлова. В нея се въвеждат низ от новоразкрити факти, които ни позволяват да предложим и една възможна цялостна систематизация на творчеството ѝ. Това е първата по рода си експозиция, в която са включени повече от 60 творби на художничката,..
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg