Чакаме творците си да се прочуят в чужбина, за да ги почетем у нас

"Имаме конвертируеми културни проекти, но като че ли нямаме старанието, нямаме самочувствието да ги покажем, нямаме стратегията да ги покажем. Така обобщи културната ситуация у нас Десислава Бинева, инициатор на пейките-букви в Париж.

В обзорните разговори за случилото се през годината отбелязваме големите успехи и пробиви в областта на културата. Вместо да се превърне в списък с имена обаче, разговорът открои тенденции и втвърдяващи се навици във възприемането на културни продукти. 

Гости в студиото на "Нашият ден" са Светлозар Желев, директор на Националния център на книгата в НДК, Десислава Бинева, инициатор на пейките-букви в Париж и комуникатор на анимационния филм „Физика на тъгата“ на Ушев–Господинов, индиректно по телефона и Мира Сталева – директор на София филм фест.

Събеседниците отбелязват ярките заглавия на лента и хартия, но по-интересна е тенденцията, която открояват: да чакаме родните творци да станат известни в чужбина, за да ги оценим тук, у нас. 

"Малко пренасищаме понятията успех-неуспех, световен, популярен – каза Десислава Бинева и даде пример със съдбата на проекта с пейките-букви от българската азбука, които нямат еквивалент в латиницата: – Буквите бяха проект, който се реализира и показа за първи път в България. Тогава обаче никой не му обърна внимание, до момента, в който се показа във Франция. След това проектът стана популярен, харесван, тренди. 

Капсулираме се в едни модели, които звучат познато, асимилирано - каза още Десислава Бинева, – но ако искаме да сме в крак със световната сцена, трябва да имаме качество не само на продукта, но и на стъпката, с която вървим в ритъм."

Най-четен автор на годината на Столична библиотека за първи път е български автор и това е Здравка Евтимова. 

Евтимова е сред най-силните и продуктивни съвременни автори, но като че ли широката публика ѝ обърна внимание една след медийните заглавия, които оповестиха, че неин разказ е включен в американска учебна програма.

Чуйте разговора, който ни кара да се замислим дали не трябва да преосмислим отношението си към българските творци, инвестирайки повече внимание и отношение в закупени книги, билети за кино, концерти и театър.