ЕК отива на съд заради финансиране на деинституционализацията в България

За първи път в Съда на ЕС се предявява съдебен иск към ЕК по социален казус. Три организации за права на хората с увреждания започнаха съдебно производство срещу Европейската комисия поради отказ да спре финансирането на институции за хора с увреждания.

Дело T-613/19 е заведено пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и оспорва решението на Европейската комисия да не спира финансирането от ЕС на България.

Още през февруари трите организации: Европейската мрежа за независим живот, фондация Validity и Център за независим живот призоваха българското правителство незабавно да спре програма, насочваща средства от европейските структурни и инвестиционни фондове за изграждане на голям брой институции за хора с увреждания и възрастни хора. 

Въпреки заявения от България ангажимент за деинституционализация тази инвестиция само заменя големите институции с по-малки, без да решава дискриминацията, социалното изключване и сегрегацията на тези групи.

Причината за съдебния иск: продължаващото финансиране на инициативи, водещи до сегрегация на хора с увреждания в България.

Проблемното финансиране е безвъзмездно и е по процедура BG16RFOP001-5.002 “Подкрепа за деинституционализация на услугите за възрастни хора и хора с увреждания“ по Приоритетна ос 5 “Регионална социална инфраструктура“ на Оперативна програма „Региони в растеж“. То възлиза на 18 млн. евро, които ще бъдат използвани за изграждане, обновяване, обзавеждане и оборудване на 6 дневни центъра и 68 групови дома за възрастни хора и хора с увреждания, с психични, интелектуални затруднения и с деменция.

До 2010 г. в България имаше 137 институции за деца, от които 23 бяха ДМСГД** – Домове за медицински и социални грижи за деца (от 0 до 3 години), а останалите бяха домове за деца с физически, психически иумствени увреждания, също и домове за деца, лишени от родителска грижа.

През 2009 г. общият брой деца в институции беше 7587. В началото на „деинституционализацията“ бяха затворени всички домове за деца с увреждания и 8 ДМСГД**. Всички институции за деца в България трябваше да бъдат затворени до 01.06.2016 г., но това не се случи.

Втората фаза на деинституционализацията започна през 2017 г.  Тя цели затварянето на всички домове за деца, лишени от родителски грижи, и останалите 15 дома за деца до 3 г. (ДМСГД**), където са настанени децата с най-тежки множествени увреждания.

„Визията за деинституционализация на децата в България“ предвижда закриването на всички институции за деца до 2025 г.

Предвиждат се следните нови услуги:

16 нови дневни центрове за деца с множествени увреждания,

27 нови дневни центрове за деца с увреждания и техните семейства,

28 преходни жилища за деца от 15 г. до 18 г., 

17 наблюдавани жилища,

83 ЦНСТ* за 830 потребители,

плюс нови услуги за превенция и работа с родителите.

Според доклади на Министерството на труда и социалната политика, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане деинституционализацията на децата е успешна в България. 

Обаче вместо да премахне изцяло институционалните грижи за деца „Деинституционализацията“ създаде нови проблеми.
Какво става след изпращането на над 2000 деца и младежи с различни увреждания в новооткритите ЦНСТ*?

През септември беше внесен съдебният иск в Съда на ЕС срещу Европейската комисия. През ноември искът беше приет в съда.

Експерти от международната организация Disability Rights International („Интернационал за правата на хората с увреждания“) анализираха резултатите от деинституционализацията у нас, установиха, че тя се извършва погрешно и представиха в доклад фрапиращи нередности в новите домове.

Напоследък се организират всякакви протести срещу Закона за социалните услуги – ЗСУ***. Дори Светият синод на БПЦ излезе със становище, че законът „противоречи на Конституцията, ограничава родителските права и поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца“.

В парламента през последните седмици бяха внесени три различни законопроекта с поправки в ЗСУ***. По тях в момента се прави проучване от общински експерти по социални дейности и членове на Постоянната комисия по труда и социалната политика.

Интересно дали един нов закон ще разреши тежките проблеми, трупани с години?

ЦНСТ* – Центрове за настаняване от семеен тип – къщички от резидентен тип, финансирани Министерството на труда и социалната политика

ДМСГД** – Домове за медико-социални грижи за деца от 0 до 3 години – към Министерството на здравеопазването .

ЗСУ*** – Закон за социални услуги – приет от 44 НС на 7 март 2019 г., обнародван в ДВ на 14 март 2019 г.  ЗСУ влиза в сила от 1-ви януари 2020 г.