В какви условия работят журналистите у нас?
Големите общини харчат приблизително 2,5 мил. лв. на година за "медийни услуги", същевременно малките и независими медии по места са изправени на ръба на оцеляването, а хората, работещи в тях, нерядко се изправят пред заплахи.
"Журналистите имат нужда от етична подкрепа, от подкрепа на професионални общности, от консултация с колеги по етични казуси и как да се справят с професионалните си ангажименти при отразяване на събития. Тази липса на референтна общност ги кара да се чувстват притиснати, да се цензурират сами – това са изводите от 3-годишно проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", представени на конференция "Медиите в България 30 години по-късно" и обобщени от Катя Христова.
Има и оптимистична новина и тя е, че "около 90% от заведените дела срещу журналисти завършват с оправдадане на потърпевшите... Така че журналистите донякъде могат да разчитат на обществена подкрепа и донякъде на съдебната власт" – казва Христова.
Как изглежда натискът на местно ниво?
Журналистите не вярват, че правата им биха били защитени адекватно в съда. Извън столицата и в малките населени места те работят в трудни условия и без подкрепа.
"В България засега не е възможно една медия да се издържа от дарения на граждани. Рекламодателите се страхуват да рекламират в издания, критични към местната власт, стига се и до заплахи за саморазправа" – картината обобщават Мариета Димитрова, главен редактор и собственик на информационна агенция „Благоевград нюз“, и Мария Димитрова, главен редактор на онлайн изданието „Зов нюз“, Враца.
За регионалния страх и за регионалните медии в условия на липса на свобода на словото „Нашият ден“ потърси мнението на д-р Катя Христова, политолог и преподавател в Нов български университет, и регионалните журналисти Мариета Димитрова и Мария Димитрова.
Какъв е административноправният режим на защитените зони. В юридическото предаване "Законът и Темида" представяме монографията "Административноправен режим на защитените зони" на доц. Надежда Христова – преподавател в Юридическия факултет на УНСС и арбитър в Арбитражния съд при Българската стопанска камара. "Една от причините за написването на..
Музиката има силата да свързва поколения, да разказва истории и да предава ценности. Чрез песните си ние не само запазваме културното си наследство, но и укрепваме връзките в семейството. Именно тази идея е в основата на творческия път на певицата Виктория Куприна , която открива красотата на българската музика и решава да я сподели със света...
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е седмо издание. Европейската комисия (ЕК), като пазител на учредителните Договори в..
Пернишкият драматичен театър "Боян Дановски" поставя ново начало с премиерата на поетичния спектакъл "Прозорец към изгрева". Постановката, която ще се играе на 31 януари от 19:00 ч., а след това и на 5 февруари, представлява театрализирана композиция от стихове на местни автори. Особено значимо е, че както текстовете, така и актьорският състав,..
Културният център на Софийския университет и Институтът за съвременно изкуство–София организират блиц-кръгла маса "Визуалните: грамотност, изкуство, култура" с участието на художници, куратори, преподаватели и студенти, както и с випуска на School4artists 3/2024. Модератор и автор на формата е Лъчезар Бояджиев. Идеята на блиц-кръглата маса е да..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg