В какви условия работят журналистите у нас?
Големите общини харчат приблизително 2,5 мил. лв. на година за "медийни услуги", същевременно малките и независими медии по места са изправени на ръба на оцеляването, а хората, работещи в тях, нерядко се изправят пред заплахи.
"Журналистите имат нужда от етична подкрепа, от подкрепа на професионални общности, от консултация с колеги по етични казуси и как да се справят с професионалните си ангажименти при отразяване на събития. Тази липса на референтна общност ги кара да се чувстват притиснати, да се цензурират сами – това са изводите от 3-годишно проучване на Асоциация "Прозрачност без граници", представени на конференция "Медиите в България 30 години по-късно" и обобщени от Катя Христова.
Има и оптимистична новина и тя е, че "около 90% от заведените дела срещу журналисти завършват с оправдадане на потърпевшите... Така че журналистите донякъде могат да разчитат на обществена подкрепа и донякъде на съдебната власт" – казва Христова.
Как изглежда натискът на местно ниво?
Журналистите не вярват, че правата им биха били защитени адекватно в съда. Извън столицата и в малките населени места те работят в трудни условия и без подкрепа.
"В България засега не е възможно една медия да се издържа от дарения на граждани. Рекламодателите се страхуват да рекламират в издания, критични към местната власт, стига се и до заплахи за саморазправа" – картината обобщават Мариета Димитрова, главен редактор и собственик на информационна агенция „Благоевград нюз“, и Мария Димитрова, главен редактор на онлайн изданието „Зов нюз“, Враца.
За регионалния страх и за регионалните медии в условия на липса на свобода на словото „Нашият ден“ потърси мнението на д-р Катя Христова, политолог и преподавател в Нов български университет, и регионалните журналисти Мариета Димитрова и Мария Димитрова.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg