За „Сигнал“, за концертите, за публиката, за приятелите и за вечните песни – Йордан Караджов е Главен герой в "Нашият ден".
Йордан Караджов се чувства на 18 години
"Няма значение на колко години си, а на колко се чувстваш. При положение че съм активен музикант със "Сигнал" вече 41 години и 6 години преди това с една легендарна за българския рок група "Златни струни", наближавам 50 години на сцена. Само един млад дух би могъл да издържи на подобно напрежение. Напрежението никак не е малко – да задържиш интереса на публиката толкова време."
Аз съм с моята съпруга заедно от 50 години
"Една връзка се гради преди всичко на компромисите, които така или иначе ни нападат всеки ден. Всеки се съобразява с другия. Искам да призная, че съм живял по хотелите повече, отколкото съм живял с нея вкъщи... Тя отгледа двете ни деца, тя сега гледа и внуците. Ако всеки дърпа чергата към себе си, няма да се получи. Може би има и нещо свише – някой събира и разделя хората..."
Първото излизане пред публика
"Беше 24 май 1965 г. в красноселското столично училище "Максим Горки". Направихме група за финала на тържеството, но никой не знаеше, че има група, която ще свири. А завесата беше пусната и никой не знаеше, че зад завесата има група. И тъкмо си тръгваха хората, когато разбраха, че има и банда. И се върнаха. Това беше най-щастливият ми миг."
През 1976 година влязох за първи път в Националното радио
"И сега емоцията е същата. Духът е същият. Тук съм оставил част от живота си. Тук съм прозвучал за първи път в ефир. Онова, което Националното радио ми е донесло, никога няма да забравя, защото всяко едно идване ме връща в годините. Имаме един голям хит "Радио" по музика Ванко Пеев и текст на Милчо Спасов. Изпявайки я, аз всеки път се връщам във втория си дом, наречен Национално радио!"
Има ли конкуренция в България
"Ако е имало конкуренция, тя е била между "Сигнал" и "Щурците". То беше на агитки – като при футболни отбори. Ние бяхме приятели с "Щурците" и в началото и не знаехме за битките. Тази конкуренция беше много полезна. Беше много благородно, не сме си завиждали."
Историята на "Може би"
"Тончо Русев ни предложи едно парче, което да запишем в Националното радио и след това да я представим на фестивала "Нова българска музика". Това беше "Може би". Дойде "сакралният ден". Концертът беше в зала "България". По онова време тези фестивали имаха голяма популярност. Тончо Русев беше с нас зад сцената, ние излизаме нахъсани... Свършваме песента и никой не вдигна една ръка да изръкопляска... Посърнали, разочаровани, отчаяни се прибрахме. Два дни след злополучния концерт срещам в Радиото Томи Спространов и той ме пита дали имаме нещо ново да пусне в "Пулсиращи ноти". Дотогава никой не беше чул "Може би" в ефир. Аз не му разказах за "огромния успех", който преживяхме два дни по-рано. Томи пусна песента и на другия ден България беше запалена. Така се случи с "Може би".
Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..
През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..
"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..
1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър..
Лято, море и различни култури а ще се срещнат в Созопол на 18-ия Международен младежки фестивал-конкурс на изкуствата "Музите" (от 5 юли до 15 юли) ...
З а женската сексуалност и за мъжкия поглед към жените, поглед, който срещаме върху билбордове, рекламни пана, публични пространства, корици на модни..
Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg