"Ок, бумър" или новото име на пропастта между поколенията

Фразата "Ок, бумър" се разпространи като горски пожар из социалните мрежи. Онлайн дебютът ѝ е през 2018-а и оттогава насам "Ок, бумър" е навсякъде и е твърде вероятно детето да ви парира с нея, когато започнете  изречение с "По мое време..."

Фразата визира бейби бумърите – родените през 50-те и 60-те години на миналия век – и се употребява пейоративно, за да омаловажи събеседника, независимо от датата му на раждане, типизирайки го като старомоден, тесногръд, предубеден – с това значение фразата влиза в популярните онлайн речници.

"Ок, бумър" прозвуча даже от трибуната на новозеландския парламент. 25-годишната депутатка от Зелената партия Клои Сварбик произнася реч по повод законопроект за нулеви въглеродни емисии и бива прекъсната от по-възрастен депутат с обвинението, че е твърде млада. Тя парира забележката с "Ок, бумър" и продължава.

Според "Ню Йорк Таймс" фразата бележи поколенчески разлом, тя е демаркационната линия, разделяща различните генерации, които днес се срещат не само в семейството, но – за първи път в историята – и на работното място, където поради влошената икономическа ситуация не е изключено да съжителстват хора от т.нар. "безгласно поколение" на 40-те, същинските бумъри от 50-те и 60-те, циниците от поколението Х, милениалите, и даже поколението Z – двайсетгодишните.

И понеже живеем в тънкообидни времена, в които е трудно да се изразиш, без да засегнеш някого, фразата вече се тълкува като обида и вади на повърхността понятието ейджеизъм (от англ. age – възраст – бел.ред.) – дискриминация на възрастова основа.

Разбира се, възрастовите деления не са от вчера и "Ок, бумър" не е повод да сведем дневния ред на обществото до непреодолими различия и зееща паст от неразбиране - за това призовава "Вашингтон пост": "Моралната паника за младите и младежкото негодувание от същата тази паника често се появяват във време на скоростни промени – пише Холи Скот. – Иронията е, че милениалите и зетърите наследиха прекомерното фокусиране върху младите, което беше характерно и за младите от 60-те – точно бумърите, визирани във фразата." 

Но свеждането на разнородни проблеми до поколенческа вражда опростява нещата. Позоваването на поколенческа идентичност винаги е било зов за солидарност, но невинаги уцелва пулса на днешния ден. През 60-те разделението беше по линията овластени – лишени от власт, а не млади срещу стари. По същия начин, ако днес задълбаем в разделението между преддигитални и дигитално родени поколения, има опасност да опростим широката и бързопроменяща се картина на съвременния живот. Ок, бумър?