На 27 ноември преди 100 години в парижкото предградие Ньой е подписан договорът, с който победителите от Антантата сключват мир с победената България. Ньойският договор е една от трагичните страници в българската история, тъй като от територията на страната са откъснати земи от Кулска, Видинска, Царибродска, Трънска, Кюстендилска, Петричка и Струмишка околии, а Беломорска Тракия преминава първоначално под управление на Антантата, след което е предадена на Гърция. Вследствие на това близо 100 хиляди бежанци напускат изгубените територии, а над 600 000 българи остават да живеят в чужди държави.
Оттогава за България (както и за Унгария) започва да се говори, че е държавата, която граничи сама със себе си. Забранено е да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, задължителната военна служба е отменена, сухопътните сили не трябва да се повече от 33 000 души, включително полицията.
2,25 млрд. златни франка са репарациите, наложени на българската държава. Договорът е подписан от земеделското правителство на Александър Стамболийски, който, според легендата, чупи писалката, с която слага парафа си.
Въпреки това договорът е ратифициран на 15.ІІ.1920 г. Събитието е знаменателно за българската история, за него е изписано много, но книгата на Стоян Райчевски „Долу Ньой“ го осветлява от още страни – познати и непознати. За Ньой в „Премълчаната история“ говорим с автора Стоян Райчевски и с историка Николай Поппетров от Института по история към БАН.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
На 21 февруари 2025 година бе реализиран новият албум на легендарната джаз фюжън група "Йелоуджакетс". 27-ият студиен албум на двукратните носители на..
"Аз не съм си поставял никакви граници. Просто написах музиката така, както я чувам, както я усещам. Тя е повлияна от моите преживявания, моето обучение,..
Сценарист пише за себе си като режисьор, така определя процеса по създаване на филма "Плът" Димитър Стоянович. Режисьорският му дебют е един от три..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg