Акордеонната школа в Сърбия има дългогодишни традиции в полето на народната музика. Акордеонът е предпочитан инструмент, а майсторството на сръбските акордеонисти е признато у нас и по света. В продължение на десетилетия Радио Белград съхранява и разпространява музикалното богатство на страната. Преди 95 години, на 1 октомври 1924 г., с програма от станция „Белград-Раковица“ започва историята на най-старата електронна медия на Балканите. От тогава до днес Сръбското радио се развива като културна и медийна институция и се превръща в активен продуцент на народна музика. Днешните наследници на традицията са музикантите от Народния оркестър на Радио и телевизия Сърбия (РТС).
Историята на състава разказва в интервю за БНР неговият ръководител, акордеонистът Влада Панович:
„Вече 20 години съм част от този състав и музикалната продукция на РТС, а от 2010 г. съм художествен ръководител. Народният оркестър на Радио Белград е създаден през 1935 г. Първи ръководител е известният цигулар Властимир Павлович Царевац. Той налага една естетика и въвежда народната музика в стила на градската традиция. Този период създава много големи певци, които са легенди на сръбската музика. В последствие оркестъра ръководят Миодраг Яшаревич (1966), изключителен инструменталист, цигулар, кларинетистът Божидар Боки Молошевич (1976). През 1980 г. състава поема Любиша Павкович и го ръководи в продължение на 28 години. След неговото пенсиониране аз застанах начело и до днес разказваме една история, стараем се да запазим традицията на сръбската народна музика. Разбира се, близки са ни Балканите – Румъния, България, Македония. С радост изпълняваме фолклор от съседните страни, но фокусът е върху нашата национална идентичност.“
В творческата работа на Оркестъра за народна музика на РТС (чрез записи и концерти) се наблюдава една традиционна стилистика, към която се придържат изпълнителите и ръководителите – мелодична музика с леки аранжименти, близка до слушателя. В това отношение трябва да се отбележи, че дейността на състава се развива в две направления – изпълнение на народна музика в стила на традицията, нейното записване за фонда на Радио Белград и музикалната продукция, както и телевизионни участия и концерти за забавните програми на РТС. Запис в Студио 6 на Радио Белград показва един работен процес на оркестъра.
Още за функцията на състава и неговото място в сръбската музикална култура, добавя ръководителят Влада Панович:
„Ние държим на изворната музика, да свирим стилно, а за комерсиалните програми на РТС следваме времето, в което живеем. Днес народният оркестър е единственият, който има и възпитателна роля към младото поколение, ролята на пазител на традицията, да покаже какво и как трябва да се свири и пее. Имаме и млади певци, които формирахме, за да направят записи за следващите поколения. Съставът ни е подмладен с времето, но е запазил дълбоко традициите на предшествениците. Основно на Любиша Павкович, който остави дълбоки следи и има голям принос за нашата музикална култура.“
Влада Панович започва да свири от осемгодишен. Роден е в гр. Кралево, в сръбското Поморавие, от където произлизат големи имена на сръбската музика. Самото място на раждане предопределя неговия професионален път – да се занимава с музика, да свири на акордеон. Има издадени два самостоятелни албума заедно с музиканти от народния оркестър на РТС. Последният компактдиск „Балкански мотиви“ представлява един музикален букет от Балканите:
„В този албум, който записах за нашата Продуцентска къща за грамофонни плочи, опитах да се разходя из Балканите. Мисля, че компактдискът е интересен и ще го слушате с удоволствие. В момента имаме идея – музикалната продукция на РТС да издаде диск, в който Народният оркестър да запише инструментални и вокални изпълнения на своите инструменталисти и певци и да представи една институция, която съществува вече 90 години. В нашата музикална продукция има и Симфоничен оркестър, Детски хор „Колибри“, Биг бенд, но Народният оркестър е с най-дълга традиция, той е най-старият и в тази традиция е втъкана идеята да се разходим в различни исторически периоди.“
По отношение на музикалните програми, РТС предлага разнообразни форми за представяне на народната музика. Радио Белград има няколко предавания, в които се използва музикалният архив и днешните записи на Народния орекстър. Телевизията излъчва специализиран канал „РТС Коло“, където традиционно се предават и концерти „на живо”.
„Има доста тематични концерти, публиката е от различни поколения. Мисля, че хората търсят истинската музика. Това е може би единственият оазис на народната музика, където можете да чуете голям оркестър с цигулки, кларинети, с всички онези живи инструменти, няма да чуете изкуствени звуци“, казва Влада Панович.
През 2017 г. той взе участие в концерта „Ритъмът на Балканите“, поредица на Оркестъра за народна музика на БНР. За този момент акордеонистът си спомня:
„Това беше голямо удоволствие за мен. Гостувах в София няколко дни за концерта в студиото, където имаше църковен орган. Наистина съм изненадан от качеството, с което българският оркестър съпровождаше, звучеше върховно, изпитвам уважение към този състав. Ние винаги сме обърнати към България, защото българският фолклор има много интересни ритми, мелодия и хармония. Поздравявам нашия братски православен народ, нашите български братя. Като идея може да направим един радиофестивал, на който да съберем нашите балканските страни с богат фолклор и да го покажем на света. Едно сътрудничество между Радио Белград и БНР. Имаме голям интерес да си сътрудничим в музиката и да приближим младите към нашата и вашата прекрасна музика.“
На 1 октомври 2019 г. най-старата електронна медия на Балканите отбеляза своята 95-годишнина с тържествена програма „95 години Радио Белград – от век до век“ в Сръбската академия за наука и изкуства – сградата, от която на 24 март 1929 г. Радио Белград започва ежедневно излъчване.
Цялото интервю с Влада Панович и негова музика можете да чуете в звуковия файл.
На сцената на Държавната опера във Варна зрителите ще имат възможността да се насладят на опера-мюзикъла "Калас и Онасис". Вдъхновен е от необикновения живот и любовта между оперната дива Мария Калас и корабния магнат Аристотел Онасис. Сюжетът е изграден върху действителни факти. В спектакъла има силни страсти, повлияни от..
"Чувствам се спокойна. Нищо не дължа на никого. Това, което съм – благодаря на майка си и баща си… Господ ме е помазал, че ми е дал някакъв талант, аз не съм злоупотребила с това, напротив, доразвила съм го, за да Му благодаря по някакъв начин" – това заявява една от легендите в българското оперно-изпълнителско изкуство у нас и по света –..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре , Амаду и Мариам и Салиф Кейта , а пътят му в музиката е достоен за филм. Започва като един от най-обещаващите футболисти на Мали ( интересно съвпадение е, че и днес, като напишете "Boubacar..
1 декември Свири Филхармонията на Арговия с диригент Рюне Бергман 3.00 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Анри Бюсер (аранжимент), Малка сюита. 3.15 часа – Йозеф Хайдн (1732-1809), Концерт за тромпет в Ми бемол мажор. Солист: Уле Едвард Антонсен (тромпет). 3.31 часа – Джузепе Тартини (1692-1770), Ейвинд Уестби (аранжимент), Концерт за тромпет в Ре мажор...
Фестивалът "Културама" продължава да радва своята публика с различни събития до края на година. "В няколко музея сме подготвили различни прояви. Ще имаме няколко концерта, които ще се проведат в София и в Историческия музей в град Петрич, където вече от един месец може да бъде видян нашия проект-изложба по едноименната книга "Сузи, внучката от..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg