В съботната оперна вечер ще прозвучи документален запис на може би най-впечатляващата оперна премиера във Виена от миналата година. На 14 октомври 2018 с мащабната дилогия „Троянците“ на Ектор Берлиоз се откри серията премиери на Виенската държавна опера за сезона 2018/2019. До онзи момент във водещия оперен театър на Австрия „Троянците“ е била представяна едва девет пъти цялостно. Първото представление във Виенската Щатсопер е било през 1976 година под палката на Герд Албрехт с участието на прочутия френски тенор Ги Шове, легендарния немски мецосопран Криста Лудвиг и любимката на Караян – австрийката Хелга Дернеш, направила световна кариера както като мецосопран, така и като лиричен и драматичен сопран. В началото на 80-те години на ХХ век във Виена няколко пъти е играна само втората част на дилогията – „Троянците в Картаген“. Новата постановка, която идва след почти четири десетилетия отсъствие от австрийската сцена, е на режисьора Дейвид МакВикар и е дирижирана от музикалния директор на брюкселския Кралски театър Ла Моне – френския музикант с арменски корени Ален Алтиноглу. Веднага след премиерата критиците възкликват: „Щатсопер демонстрира величие: „Троянците“ завзеха Виена!“. Успехът е предизвестен, защото версията на МакВикар е изпробвана и доказана. Продукцията, представена за първи път преди няколко години в лондонската Кралска опера Ковънт Гардън под палката на Антонио Папано, е откупена от виенчани и пресъздадена съвсем точно: с визуализации, напомнящи мащабни холивудски военни и гладиаторски продукции и разкошни костюми, отправящи зрителя към епохата, когато операта е била написана – средата на XIX век.
„Троянците“ по принцип е творба с огромни мащаби, но как иначе би могла да се претвори Вергилиевата „Енеида“? Берлиоз създава своята амбициозна дилогия, обобщение на цялата му творческа кариера, в рамките на едва две години – от 1856 до 1858. Очарован от разказите на Вергилий за героя Еней и неговата борба, за трагичната съдба на пророчицата Касандра и нещастната любов на царица Дидона, композиторът споделя идеята си с близък приятел – княгиня Каролина фон Витгенщайн, останала в историята като последната голяма любов на Ференц Лист. В прочутите си „Мемоари“ Берлиоз определя Каролина като „жена с характер и интелект, която често ми е оказвала подкрепа в най-мрачните ми часове“. На княгинята той споделя възторга си от Вергилий и идеята за голяма опера, разработена върху стихове в Шекспиров стил и тематика от втората и четвъртата част на „Енеида“. Споделя и колебанието, дори страха си да се заеме с толкова мащабен проект. „Разбира се, отвърна княгинята, съчетанието на страстта ви към Шекспир и любовта към античността трябва да доведе до създаването на нещо грандиозно и необикновено. Трябва да напишете тази опера, тази лирична поема; наречете я както искате и я планирайте както желаете. Но трябва да започнете работа и да я доведете до края“ – цитира Берлиоз думите на Каролина Витгенщайн. И когато той продължава да се двоуми, прекрасната княгиня отсича: „Слушайте, ако се снишите пред трудностите, които операта ще ви причини, ако сте толкова слаб да се уплашите от работата и да не се изправите пред всичко заради Дидона и Касандра, тогава никога не идвайте тук, не искам да ви виждам никога повече“. Това окончателно убеждава Берлиоз и той започва да пише собствено либрето в Шекспиров стил, базирано върху пасажи от „Енеида“.
Резултатът е радикален проект със смели мащаби и епичен класически обхват. Дори и днес само няколко оперни театъра в света имат куража да посегнат към „Троянците“ – цената е твърде висока, изискванията също: хор от около 100-тина певци, поне 85 души оркестър, детски хор, необичайно голям брой солисти, балет. Създателят на тази величествена, но съвсем не репертоарна пиеса така и не успява да я види реализирана цялостно на сцена. Берлиоз присъства единствено на премиерата на втората част от дилогията – „Троянците в Картаген“, през 1863 г. в парижкия Théâtre Lyrique. Десет години след смъртта на композитора – през декември 1879, в Париж са осъществени две концертни изпълнения на първата част. Първата цялостна сценична постановка на дилогията е през 1890 в Карлсруе, представена е в две поредни вечери и то в превод на немски език. Едва през декември 1906 – половин век след започването на работата върху „Троянците“, дилогията е представена цялостно в оригинал в Кралския театър Ла Моне в Брюксел.
Помолен да опише операта само с едно изречение, диригентът Ален Айтиноглу казва: „Троянците“ е най-голямата и най-монументална френска опера, нещо като френски „Залез на боговете“, като с това не правя никакви опити да сравнявам форма, съдържание или стил. Бих добавил още едно изречение: в тази творба на Ектор Берлиоз се проявява мегаломания и един особен вид лудост – макар и по прекрасен начин, но въпреки това лудост. И когато казвам „луд“, имам предвид буквалния психиатричен смисъл. Всеки, който прочете писмата му и особено фантастичните му мемоари, ще добие представа за нивото на лудостта му. Например на едно място той пише, че в Рим е срещнал петима хулигани и ги е убил всичките с нож. Мемоарите му преливат от подобни истории, от които косите на читателя настръхват и от които нито дума не е истина. Във всички случаи, всички негови бележки, включително и за музиката, принципно трябва да се четат и разбират от тази гледна точка. Между другото, той е бил мегаломан не само когато е писал „Троянците“, а почти в цялото си творчество. Просто е обожавал огромния оркестър, многото солисти и извънгабаритните хорове. Когато му казват, че изискването му за 400 тенора в хора на неговия „Реквием“ е абсолютно невъзможно за реализиране, той казва: „Няма проблем, мога да го направя и с 200 тенора“. Както разбирате, прагматизмът е бил понятие, което му е било съвсем чуждо. Тъй че наистина не е чудно, че Берлиоз никога не е видял цялостно представление на мащабната си опера „Троянците“… Умните, двусмислени, иронични статии и писма на Берлиоз са прочути с техния отличителен, много модерен, вълнуващ и жизнен стил. Но в умишлено архаичното либрето на „Троянците“, на което той придава класическо лустро, не може да се намери много от този стил. В това либрето той развива форма, приета като изключително необичайна по негово време, точно като поемите на Рихард Вагнер, но в случая на Берлиоз либретото се превръща в препятствие за бързото разпространение на тази опера във Франция… Ако става дума за ритмика и хармония, Берлиоз без съмнение е много модерен, особено в „Троянците“… Но тази модерност не е модерност сама за себе си. Тук той търси специфична, особена изразност – такава, която да направи античната митология видима в звук и атмосфера. Като резултат има пасажи, които изглеждат съвсем класически, изведнъж последвани от необичайни хармонични творения… Със сигурност Берлиоз е повлиял музикалната история с някои от другите си произведения, но в случая с „Троянците“ заради трудната и тромава история на реализациите, особено във Франция, тази опера не успява да даде начало на големи промени или да отбележи началото на нова традиция. В тази опера виждаме просто един огромен диамант…“ – думи на диригента Ален Алтиноглу.
Записът, предоставен на програма „Христо Ботев“ от Европейския съюз за радио и телевизия, е от премиерата на Виенската държавна опера през октомври 2018. Участват солисти, Словашкият филхармоничен хор, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Ален Айтиноглу.
В ролите – забележителен международен състав, възторжено аплодиран от публиката:
• Еней, троянски герой, син на богинята Венера – Брандън Йованович от САЩ
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – Адам Плахетка от Чехия
• Пантей, троянски жрец, приятел на Еней – Петер Келнер от Словакия
• Нарбал, министър на Дидона – Джонгмин Парк от Южна Корея
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – Паоло Фанале от Италия
• Асканий, 15-годишен син на Еней – Рахел Френкел от Израел
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – Моника Бохинец от Словения
• Дидона, царица на Картаген – Джойс ДиДонато от САЩ
• Анна, сестра на Дидона – Силвия Вьорош от Унгария
• Хилас, млад фригийски моряк – Бенямин Брунс от Германия
• Приам, цар на Троя – Александру Мойсиук от Румъния
• Гръцки вожд – Орхан Йълдъз от Турция
• Призрак на Хектор, син на Приам – Антъни Шнайдер от Нова Зеландия
• Хелен, троянски жрец, син на Приам – Волфрам Игор Дентл от Германия
В останалите роли: Маркус Пайц, Фердинанд Пфайфер, Игор Огнишченко, Тамара Дорнелас, Донна Елън
Съдържание на операта „Троянците“ от Берлиоз
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
"Ние сме заедно в това. И ще преминем през него. Докато стоим заедно!" , е простото, но силно верую, което музикантите от "Елейн" (Eleine) следват при записите на актуалния си студиен албум We Shall Remain, сътворен от прекрасни разрушителни сили. Шведската дарк симфоник метъл сензация "Елейн" (Eleine) най-сетне пристига у нас за хедлайн..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg