Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Каприев: Университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи"

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката

| обновено на 10.10.19 в 18:21 БНР Новини
Д-р Борис Грозданов и проф. Георги Каприев (вдясно)
Снимка: Стефани Ангелова

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“. 

"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.

"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. 

Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:

"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов. 

Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно". 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31
Гешов (седнал вдясно) при подписването на Букурещкия договор

История през поколенията: Разговор с правнучката на Иван Евстратиев Гешов

В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...

обновено на 15.04.25 в 11:54

Пир и пост: Етика на храненето в съвременния свят

Способността да избираме кои искаме да бъдем е свързана с представата за храната като съзнателен избор. Във "Време за наука" проф. Стоян Ставру размишлява върху темата "Храна и етика" , запознава слушателите с понятието "гастрософия" и коментира популярните риалити формати, базирани на готвенето и храненето като индивидуални и социални практики...

публикувано на 15.04.25 в 11:30

Изкуственият интелект в образованието: инструмент или заплаха?

В рубриката "Темата на деня" бе повдигнат въпрос от изключителна важност: как можем ефективно да използваме изкуствения интелект (ИИ) в обучението по финансови и икономически дисциплини? Този актуален проблем беше в центъра на дискусията по време на кръглата маса "Търсещи знание", проведена под патронажа на ректора на УНСС. Представители на..

обновено на 15.04.25 в 11:12