Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Каприев: Университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи"

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката

| обновено на 10.10.19 в 18:21 БНР Новини
Д-р Борис Грозданов и проф. Георги Каприев (вдясно)
Снимка: Стефани Ангелова

Българските висши училища липсват от европейската карта на науката. Но това всъщност не е големият проблем на българското образование. "Много по-същественото е, че университетите у нас са се превърнали във "фабрики за дипломи, най-вече на бакалаври". Това констатира в предаването "Нашият ден" проф. Георги Каприев, доктор на философските науки и преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски".

„Нашият ден“ събра гледните точки на философите Георги Каприев и Борис Грозданов, за да разкаже защо българските висши учебни заведения остават извън европейските мрежи, а също и доколко проблемно е разминаването между „университетско“ и „академично“. 

"При нас (поне във висшето образование) цялата схема е сбъркана генерално. Основното е бакалавърското образование, там са хвърлени усилията. Правят се бакалавърските програми. Ако остане нещо за магистрите - добре, та са нещо като полузадочници. Докторантите са пуснати на паша. Всеки се оправя сам. Сиреч ние отново залагаме на най-ниското ниво и оттам е огромният проблем с мрежите", категоричен е проф. Каприев.

"Има разлика между "научна" и "академична" мрежа – работата е там, че науката не се прави от институциите, а от учените, които разгръщат една или друга тема. 

Съществува проблемно разминаване между "висше училище" и "университет" – те не са синоними. Разликата е голяма – във висшето училище няма докторантска степен, висшето училище е преподавателска институция, университетът е преподавателско-изследователска институция и това е така поне от времето на Хумболт", каза още Георги. Каприев.

В България пари за изследвания няма и това всъщност е проблем:

"Трябва да направим така, че средата да позволи на все по-малкото хора, които решат да се занимават в България с научни изследвания, да имат възможност да го правят. Защото България разполага със сериозен потенциал и с качествени учени, които обаче нямат възможност да се реализират у нас", допълни д-р Грозданов. 

Това са само част от проблемите, засегнати в разговора, който, по думите на проф. Каприев, "завършва позитивно". 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как да превърнем мрака в светлина

Тъмна и мъчителна нощ бе настанала над цялата земя. В мрака на езичеството и на греха проблясва Божията светлина, след въплъщението на Сина Божи. Изпълва се времето и чрез раждането, живота и делата на Обещания Месия, както се казва в евангелското четиво от неделята след Богоявление "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония,..

обновено на 12.01.25 в 11:26

Децата, интернет и предизвикателствата на общуването. Къде се крие опасността?

В рубриката "Въпреки мрежата" гостува Антоанета Василева , член на екипа на асоциация "Родители" и координатор на Националния център за безопасен интернет. С нея разговаряме за това какво търсят децата в интернет пространството и дали са готови да поемат "тежестта" на публичните си профили. Правят ли разлика между техническа грамотност и медийно..

публикувано на 12.01.25 в 08:55
Борис Митов

Положението не е в интерес на гражданите, а на тези, които стоят в сенките

Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..

публикувано на 11.01.25 в 08:55

Тайната за здравето и дълголетието е в храната

Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..

публикувано на 11.01.25 в 08:45
Йоанна Елми

Цензурата е нещо различно от това да кажеш, че определено твърдение не е вярно

С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..

публикувано на 10.01.25 в 17:00