Радиосимфониците откриват новия си сезон 2019-2020 със солист Константин Емелянов – директно по програма „Христо Ботев“

Новият сезон 2019-2010 на Симфоничния оркестър на БНР ще бъде открит на 30 септември, понеделник, в столичната зала „България“. Под диригентството на главния диригент на състава Марк Кадин ще прозвучат две знакови творби – Концерт за пиано и оркестър №1 от Пьотр Илич Чайковски и Симфония №5 от Сергей Прокофиев – а солист ще бъде талантливият руски пианист Константин Емелянов, който през месец юни т.г. стана лауреат и бе обявен за безусловното откритие на ХVI Международен конкурс П. И. Чайковски“ – Москва.

Константин Емелянов е роден през 1994 г. в Краснодар. Започва занимания с музика на 5 години, в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града, и в продължение на 10 години негов педагог е Тамара Криворотова. След завършването на училището през 2009 г. Константин постъпва в Академичния музикален колеж при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 г. става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 г. учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.

Константин Емелянов е лауреат е на няколко международни конкурса: „Владимир Хоровиц“ (2012, Украйна), Верона – Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „Виоти“ – Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти  (2018). През месец юни 2019 г. е отличен с трета награда и обявен за безусловно откритие на XVI конкурс „Чайковски“ в Москва.

Концертът за пиано и оркестър №1 опус 23, в си бемол минор на Пьотр Илич Чайковски има интересна история. Един от най-популярните в световната музикална литература образци от жанра, той е започнат през есента на 1874 година. Първоначално композиторът смята да посвети творбата си на един от корифеите на руската клавирна школа – Николай Рубинщайн, тъй като е силно впечатлен от виртуозитета, силата и мощта на неговото свирене. Но след известни разногласия с пианиста за премиерата е избран друг солист – Ханс фон Бюлов, който веднага отговаря, че се гордее с честа, която композиторът му оказва с посвещението си.

На 25 октомври 1875 г. в Бостън под диригентството на Бенджамин Ланг Бюлов изпълнява за първи път първия клавирен концерт на Чайковски, а няколко дни по-късно, на 1 ноември, в Санкт Петербург със солист Густав Крос и диригент Едуард Направник е и руската му премиера. Истинското тържество на концерта в Русия обаче е след изпълнението на 30 ноември в Москва. Солист е Сергей Танеев, а на диригентския пулт – самият Николай Рубинщайн! След първоначалната си унищожителна критика, Рубинщайн е прозрял действителната ценност и красота на творбата и става един от най-ревностните ѝ изпълнители-солисти...

Първият концерт на Чайковски си спечелва огромна популярност още приживе на своя автор. Той многократно е изпълняван по време на неговите гастроли в САЩ през 1891 г., включително и на 9 май, по време на един от концертите в чест откриването на Карнеги Хол – Ню Йорк, а също така и на последния в живота на композитора концерт – на 16 октомври 1893 г., на който във втората част е изпълнена и неговата Шеста, „Патетична“ симфония. През 20-и век Първият клавирен концерт на Чайковски влиза в репертоара на всички водещи световни пианисти. Свирят го и го записват Артур Рубинщайн, Владимир Хоровиц, Емил Гилелс, Святослав Рихтер, Лев Оборин, Владимир Ашкенази, Михаил Плетньов, Андрей Гаврилов. От 1958 г. творбата е в задължителната програма на финалния тур от Международния конкурс на името на П. И. Чайковски.

В днешно време повечето от пианистите изпълняват концерта в третата му редакция, която е публикувана от Александър Зилоти вече след смъртта на Чайковски. Още докато композиторът е жив, Зилоти се опитва да го уговори да внесе някои изменения в партитурата, но Чайковски не се съгласява. След смъртта му Зилоти все пак публикува своята редакция и днес именно тя се изпълнява от съвременните пианисти. Авторската редакция в края на ХХ век е изпълнявана от Лазар Берман.

Симфония №5,  си бемол мажор, опус 100 на Сергей Прокофиевсе появява цели 14 години след предходната симфония на композитора. Създадена през 1944 г., по време на Великата отечествена война, тя заема специално място в творчеството му. Спокойно бихме могли да я определим като първата му „симфония в чист вид“, тъй като във всяка от предидущите има нещо, което я поставя в списъка на изключенията. От написаната в студентските години ми-минорна симфония Прокофиев се отказва сам, следва Класическата, която е съзнателно стилизирана и носи духа на друга епоха, а не на съвремието, в което е създадена; Втората симфония, създадена през 1924 г., е основана на контрастното съпоставяне – железният устрем на първата част и светлата лирика на финала. Третата и Четвъртата симфония пък използват материал от сценичните произведения на Прокофиев и в съзнанието на по-запознатите с творчеството на композитора винаги се свързват с балета „Блудният син“ и операта „Огненият ангел“. По този начин Петата симфония наистина се оказва първата от всички, която не предизвиква директни образни асоциации – нито хайдновски, нито собствени прокофиевско-театрални. Самият Прокофиев се изказва за нея така: „Петата симфония за мен е завършек на голям период от творческия ми живот. Замислил съм я като симфония за величието на човешкия дух. Смятам работата над тази творба за много важна – от една страна, по отношение на вложения в нея музикален материал, от друга – защото след 16-годишно прекъсване отново се връщам към симфоничната форма“ . Симфонията е създавана едновременно с няколко други съчинения на композитора: през пролетта и лятото на 1944 г. Прокофиев усилено прави оркестрацията на  балета „Пепеляшка“, партитурата на който се чака с голямо нетърпение в Болшой театър; освен това има и спешна поръчка за музика към филма „Иван Грозни“. Междувременно обаче подсъзнателно натрупва материал за симфонията. През летните месеци композиторът си почива в Творческия дом на композиторите, който се намира недалеч от Иваново. Там, сред живописната природа, след разходките из гората, в скромната къщичка на края на селото, където се помещава Домът, той създава това монументално платно. В началото на месец септември в пресата излиза съобщение, че клавирът на Петата симфония на композитора е готов. Малко по-късно, през месец ноември е завършена и самата партитура. Симфонията е изпълнена за първи път на 13 януари 1945 г. в Голямата зала на Московската консерватория от Държавния симфоничен оркестър на СССР под диригентството на автора. В тази вечер Прокофиев за последен път в живота си застава на диригентския пулт. Премиерата има голям успех и симфонията остава в историята като едно от най-популярните произведения на композитора. След като чува първото ѝ изпълнение, Святослав Рихтер дава следната оценка: „В Петата симфония Прокофиев се извисява в цялото величие на своя гений. Успоредно с това ние откриваме там времето и историята, войната, патриотизма и победата“.

През същата година творбата има и други значими изпълнения – на 24 юни тя е изпълнена в Ленинград под диригентството на Евгений Мравински и в Париж под диригентството на Роже Дезормиер, а на 9 и 10 ноември прозвучава и в Ню Йорк в изпълнение на Бостонския симфоничен оркестър, дирижиран от Сергей Кусевицки.

За своята Пета симфония през 1946 г. Сергей Прокофиев получава Сталинска премия първа степен.