Отбелязваме 39-ата годишнина от деня, в който загубихме един важен човек от времената на социализма – на 25 юли поетът, актьорът и майсторът на песните с китара Владимир Висоцки си отиде от сърдечен удар. Хората си спомнят и до днес барда с китарата – бард-хулиган, който със стиховете си и с песните си сякаш протестираше ловко и творчески срещу системата на бившия Съветски съюз.
В младите си години Владимир Висоцки учи театрално майсторство, като актьор е участник в групата на Московския театър „Александър Пушкин“, след това в театър „Таганка“, с който гостува в България през 1978 година. Известен е с много роли в театъра, а по-възрастни театрали твърдят, че неговата роля в „Хамлет“ на Шекспир била просто недостижима. Той е известен също и с това, че е бил особено недолюбван от властта в Съветския съюз, често си е имал неприятности, но това е било част от неговото артистично амплоа. Много от стиховете и песните му са били отричани и забранявани, голяма част от тях не са видели бял свят, но това не е пречило на неговата световна известност.
След като умира, в личния му архив, баща му и жена му, френската актриса Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в Русия е създаден фонд за опазване и съхраняване на творчеството му.
Висоцки умира през лятото на 1980 година, когато в Москва са организирани бойкотираните от западните държави Олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерняя Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. Почти всички медии по света отразяват, макар и с малко закъснение, смъртта на един толкова популярен поет и музикант като Висоцки.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg