Приказен финал на оперния сезон в Брюксел

Настоящият сезон на Кралския театър „Ла Моне“ в Брюксел завърши с рядко играната в Западна Европа опера на Николай Римски-Корсаков „Приказка за цар Салтан“. Либретото на Владимир Белски следва достоверно любимата на всички руски деца едноименна приказка на Александър Сергеевич Пушкин. Творбата вижда бял свят през 1900 година в частния московски театър „Солодовников“, основан и финансиран от мецената Сава Мамонтов. В ролята на Царкинята-лебед се изявява бележитото руско сопрано Надежда Забела-Врубел. Художникът Михаил Врубел, съпруг на певицата, обезсмъртява героинята в известната картина озаглавена „Царкинята-лебед“. Забела-Врубел се превръща в творческа муза на Римски-Корсаков, който написва за нейния глас още и партиите на Вера в „Болярката Вера Шелога“ и на Марфа в „Царска годеница“.
Начело на постановъчния екип в Брюксел бе руският режисьор Дмитрий Черняков, автор и на декора на продукцията. Известен със своя специфичен и неконвенционален подход към класически заглавия от руския репертоар, Черняков вече постави три други творби на Римски-Корсаков на европейските сцени – „Царска годеница“ в Берлин, „Сказание за невидимия град Китеж“ в Амстердам и „Снежанка“ в Париж. Черняков третира интригата в „Приказка за цар Салтан“ като съвременна семейна драма. В началото на операта се намираме в малкия апартамент на Милитриса, в който тя живее със сина си Гвидон. Майката споделя с публиката, че детето ѝ е аутист. Той живее изолиран в своя собствен въображаем свят и общува само с нея. Салтан е единствената любов в живота на Милитриса и тя иска да обясни на сина си защо баща му ги е изоставил. Единственият начин да стори това е под формата на приказка. Действието протича в два свята, разделени от плътна, златиста стена. Истинският, реален свят и обстоятелствата, довели до сегашното положение на майка и син, протичат пред стената, на авансцената и дори в залата. Там виждаме посещението на царя в майчиния дом на Милитриса и коварните интриги на сестрите ѝ заедно със злата Бабариха, довели до прогонването на царицата от двореца в Тмутаракан. Всички герои, с изключение на Милитриса и Гвидон, са облечени във великолепни, пъстроцветни и малко преувеличени костюми, дело на Елена Зайцева.
Във второ действие стената се вдига и пред нас оживява друг свят, формиран в съзнанието на Гвидон. С молив в ръка младежът дава израз на своето въображение в множество скици, които оживяват във въздействащи видео прожекции, създадени от Глеб Филщински. В тях се отразени плаването на бъчвата в открито море, преследваният от жесток орел лебед, тайнственият остров Буян с величествения град Леденец. Пред зрителя ярко оживява и полетът на Гвидон, превърнат в бръмбар към бащиния дворец, както и трите чудеса на острова.
В последната картина се завръщаме в реалния свят, отново в дома на Милитриса. Тя иска да сгоди сина си за неговата гледачка, която във фантазиите на Гвидон е приела образа на Царкинята-лебед. На празненството са поканени Салтан и всички останали герои, вече в модерни одежди. Шумотевицата и прекаленото внимание на околните предизвикват изблик на истерия у аутиста Гвидон. Той яростно блъска по стената с надеждата да се върне в своя приказен свят. В своята концепция Черняков използва сравнително ограничена част от сцената. Действието в реалния свят протича твърде дълго в доста тясно пространство. Безоблачният, приказен свят и деликатен хумор остават някак далечни в постановката. Черняков утежнява интригата, в която централно място заема проблемът с отглеждането на трудни деца и последиците от постъпките на родителите върху психиката на децата.


Изпълнителският състав в спектакъла на 23 юни включваше както утвърдени имена, така и съвсем млади, талантливи певци, устремени към големите световни сцени. С великолепен, качествен и свеж глас в партията на Царкинята-лебед изпъкна Олга Кулчинска. Международната кариера на сопраното започва през 2015 година, когато тя печели първа награда на вокалния конкурс „Франсиско Виняс“ в Барселона. Украинката изпълни с много свободна, плавна линия красивата ария „Ты царевич, мой спаситель“. Забележителни бяха вокалните и актьорски постижения на 29-годишния тенор Богдан Волков. Той присъстваше непрекъснато на сцената и много правдоподобно изигра ролята на младеж-аутист. Певецът притежава красиво оцветен, техничен, лиричен тенор. Кулчинска и Волков са били участници в програмата за млади оперни таланти към Болшой театър, където през 2014 двамата пеят заедно в „Царска годеница“ под палката на Генадий Рождественски. С тези постановка те участват и в голямо световно турне на театъра. Опитният Анте Йеркуница създаде авторитетен, солиден образ на цар Салтан със звучен, обемен и благороден бас. Хърватският певец има в актива си много разнородни по стил и епоха роли в италианския, руски и немски репертоар.
След като само преди два месеца Светлана Аксьонова се изяви като Елизабет в „Танхойзер“ в Амстердам, в Брюксел руското сопрано изпълни ролята на угрижената майка Милитриса – отново с ярко сценично присъствие и убедително вокално покритие. С много стилна и релефна вокална линия се запомни опитният руски тенор Василий Горшков в ролята на Стария дядо – певец с огромен актив от партии от руската оперна литература. От 2002 година Горшков е солист в Мариинския театър в Санкт Петербург.
Оркестровата партия в „Приказка за цар Салтан“ се отличава с голямо мелодично, цветово и ритмично богатство. Важна роля в нея заема и руският фолклор. Освен виртуозни солови пасажи като прочутия „Полет на бръмбара“, партитурата съдържа и няколко наситени и широко разгърнати симфонични интермеци. Най-известното от тях, озаглавено „Трите чудеса“, описва вълшебствата на остров Буян с катеричката, хрупаща златни лешници; трийсетината снажни и храбри юнаци, излизащи от дълбините на морето; и, разбира се, прекрасната Царкиня-лебед. Оркестърът на „Ла Моне“, ръководен от главния му диригент Ален Айтиноглу, създаде богато на цветове, нюансирано музикално платно. Темпата бяха експресивни, гъвкави. Звукът бе много наситен, внушителен, като на моменти бе на границата на пресиленото. Много стабилен, стилен и звучен бе хорът на „Ла Моне“ в много отговорна партия. Особено впечатляващо прозвуча хоровият финал на второ действие с ликуващите жители на Леденец.