Как вижда света Айнщайн

„Как виждам света“ – сборник от 65 есета на Алберт Айнщайн, излезли през 1934 г в САЩ, вече е достъпен и на българския читател. В студиото на „Време и половина“ по програма „Христо Ботев“ на БНР гостува преводачът Димитър Николов, в разговор с който водещата Милена Лекова се опитва да разкрие социалните идеи и личността на великия физик. Есетата в книгата са подредени в три раздела: 1. Икономика, политика, религия и философия, 2. За Германия, в който Айнщайн говори за случващото се в Германия през 20-те и 30-те години на 20 век, 3. Евреите и създаването на Израел като еврейска държава.

В книгата Айнщайн изпъква като „симпатична личност – скромна и с голямо чувство за самоирония“, посочи преводачът. Физикът смята, че не трябва да се създават идоли и гледа да се разграничи от популярния медиен образ, който са му създали. Израснал в семейство на евреи-атеисти, той е привърженик на свой собствен вид космична религия, изразяваща възхищението му от начина по който е устроен Космосът. Сам числящ се към течението на ционизма, ратуващо за преселението на евреите в Палестина, Айнщайн, съобразно хуманистичните си възгледи, е противник на самостоятелната еврейска държава. Той се застъпва за общо правителство между араби и евреи, което би премахнало противопоставянето между тях. В една тежка епоха от историята на човечеството в есетата си големият физик призовава за мир и обединение между хората.