„В Залцкамергут, там можеш хубаво да се повеселиш!“ С началната строфа на тази най-известна песен в историята на австрийската оперета, Лехар-фестивалът Бад Ишъл кани своята публика на фестивалното лято 2019 година, за да я пренесе в хотела „Бялото конче“ на езерото Волфгангзее.
Зингшпилът „Бялото конче“ на Ралф Бенатцки е вероятно най-известната творба в областта на забавния музикален театър и ще бъде наново поставена от художествения ръководител на фестивала Томас Енцингер. Оперетата е забавно ревю, в което различни стилове и жанрове като валс, фокстрот и шлагер са вплетени в едно цяло и заразяват публиката с много настроение. В артистичния екип са ангажирани звезди от сцената и телевизионния екран: Рамеш Наир, Сузана Хиршлер, Хелга Папоушек и Курт Шрайбмайер. В сюжетната линия на зингшпила „Бялото конче“ се откроява любовната история на келнера Леополд и собственичката на хотела Йозефа Фогелхубер. Тя обаче се главозамайва по своя постоянен гост др. Зийдлер, който обаче се влюбва в младата берлинчанка Отилия. И когато към главните се прибавят и второстепенните персонажи на вечно мърморещия фабрикант Вилхелм Гийзеке, както и прекомерно чувствителния проф. Хинцелман с неговата фъфлеща дъщеря Клерхен, интригите са „в кърпа вързани“.
Премиерата на „Бялото конче“ от Ралф Бенатцки ще бъде на 13 юли тази година. Жак Офенбах е един от създателите на оперетата в музикалната история. С творчеството си той променя коренно музикалния театър през втората половина на 19 век. По повод 200-годишнината от рождението му, Лехар-фестивалът ще пренесе този път публиката в Париж. По френски „патент“ актьорите на сцената ще се обичат, ще си изневеряват и ще танцуват. Разбира се, че известният кан-кан на Офенбах няма да липсва.
Със своята фриволна оперета „Парижки живот“ Офенбах отправя поглед, изпълнен с виц и ирония към френската столица. В тази „Мека“ на удоволствията искат да участват и почиващият там шведски Барон фон Гондремарк и неговата съпруга. С пристигането си в града на любовта те са посрещнати от някого, който се представя за друго лице. Последствията от това са всъщност една объркваща игра, в която човешкото излиза на преден план и на дневна светлина.
„Парижки живот“ се поставя за първи път в Бад Ишъл. За нуждите на Лехар-фестивала творбата изцяло и наново се превежда и обработва. В главните роли са ангажирани Александра Райнпрехт и Герд Фогел. Премиерата е на 20 юли тази година. С третата продукция в полусценична форма, Лехар-фестивалът ще представи за първи път една рядка творба на почетния гражданин на Бад Ишъл Франц Лехар. При това публиката ще бъде омагьосана не само от хубавата валсова музика, но и изненадана от модерните джаз-мелодии, които Франц Лехар използва в „Кло-кло“. Кло-кло Мустаж е една известна вариететна певица. Сред нейните многобройни ухажори е и кметът, когото тя много мило нарича „папа“. Един ден Кло-Кло го моли писмено за финансова помощ, но писмото стига до неговата съпруга, което довежда кмета и неговата мнима дъщеря да турбулентни моменти.
Зийглинде Фелдхофер, Герд Фогел и Сузана Хиршлер са водещите персонажи. Полусценичната постановка ще бъде записана и издадена на компактдиск от немската звукозаписна компания за класическа музика Classic Produktion Osnabrück. Премиерата е на 10 август тази година.
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе – но основно диджериду и гайда, в "Оратница", "Тъпани и гайди" и "Дъ Груувин Пайпърс", и електронният гуру, диджей, продуцент и програматор Иван Шопов, прочут още като Балкански, Куух или Дръм Кид...
В Страстната седмица маестро Григор Паликаров ще отведе публиката с "Немски реквием" от Йоханес Брамс към върховно съпреживяване на Тайната вечеря, в която Христос отправя посланието си за всемирна любов и предсказва смъртта си. Концертът е връхната точка на 24-тия Великденски музикален фестивал в морската ни столица. Григор Паликаров каза в..
16 април Свири Германският симфоничен оркестър, Берлин с диригент Стефан Денев. 3.00 часа – Пол Дюка (1865-1935), Симфонично скерцо "Чиракът магьосник". 3.13 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Концерт за пиано № 2 в до минор, оп. 18. Солист: Николай Лугански (пиано). 3.48 часа – Сергей Рахманинов (1873-1943), Етюд-картина, оп. 39 № 8. Изпълнява..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на шега, но се превръща в любов за цял живот. Тази му любов го води до двете му музикални образования – това в Италиански колеж в Рим и това – в Националната музикална академия в София. Неговият основен..
Въпреки, че не живее в България, не лишава българската сцена от своята музика. Jullzie е автор на песни, продуцент и певица в поп, джаз и електронен стил, докосващ със своята искреност и актуален звук. Това обаче, не ограничава нейните интереси и стилове в музиката, които са широко скроени. През последните месеци Jullzie привлече вниманието на..
А то значи ангелогласната певица Ася Пинчева от "Мерудия", "Космическите гласове на България" и "Оратница", мултиинструменталистът Георги Маринов - Хорхе..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg